Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2009 12:25 - Зов за помощ
Автор: chochy Категория: Забавление   
Прочетен: 2454 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 12.10.2009 12:59


Това ме измъчва от вчера...

Четвъртък като четвъртък. Утрото започна като всяка делнична сутрин- с бодрото тирилинкане на алармата. Тъй като години наред,алармата на стария ми телефон брутално ме изтръгваше от летаргия с пронизинителното си пищене, останах безкрайно зарадвана от факта , че новият ми GSM разполага с опцията сам да си избереш мелодия, с която да се будиш. Водена от наивния порив, че хубавата мелодия прави деня светъл и прекрасен, аз взех че си лепнах една латино –песен, което обаче никак не намали бруталността на събуждането. Дори напротив, нейната щастлива бодрост дразни двойно повече рецепторите ми. Единствената причина да не я сменям е опасението, че до толкова съм свикнала с нея, че не бих разпознала никоя друга мелодийка като знак за ставане.

Тирилин-тирилин-тирилин. Изпълзявам от леглото и се завличам към банята. След няколкото шепи вода върху очите, почти успявам да ги отворя. После е ред на кафето с цигарата. Светлината вече не ме дразни толкова. Обичайните неща. Нищичко не подсказва за предстоящата драма.

После изприпках до автобусната спирка, защото денят е четвъртък, а в четвъртък имам часове в Сарафово. А да отида пеша до Сарафово? НЕ,БЛАГОДАРЯ! Както винаги се паркирах на спирката само две минути преди това да стори и самото возило.

И ето я 15-ката, отворила гостоприемно врати. Посрещат ме обречените погледи на 30-тина ученика,за които също като мен , ставането по ранна доба е твърде хард-изпълнение, сместват се някак си и аз заемам позиция –in.

За щастие само две спирки по-късно подрастващите се разтоварват и аз отпускам морна и недоспала снага на една от освободилите се двойни седалки. И точно решавам, че петнайсетте минути , с които разполагам ще ми стигнат за една кратка и неангажираща дрямка, когато започна моята лична драма, която уверявам ви , продължава дори и в този миг, докато изливам душата и сърцето си.

В главата ми се настани идея-фикс, която започна първо бавно и колебливо да се промъква, а сега така ме е обсебила, че чак ме е страх да отворя устата. Защото всичко в мен вика и крещи, направо вие : „Кой сега до теб заспиваааааааа, кой целува устните тиииииии?”

По натък не знам текста . И Слава Богу, защото от вчера сутринта 7 часа и 20 минути та досега само това ми се върти. Това , доколкото ми е известно е песен на Борис Дали. За последния дори не знам как изглежда и се чудя това неговата фамилия ли е или просто ник. Не че последното ме засяга особено.

Известно е, че на въпроса „Каква музика слушате?”, 90% от българите отговарят всичко без чалга и тайничко кръстосват пръсти заради лъжата. Аз поне си признавам, че след третия концентрат мога да слушам всичко и дори да друсна някой кючецец. Естествено в трезво и утринно сътояние, никога не бих си причинила доброволно подобно терзание, но понякога съдбата ни подлага на странни изпитания. Този път тя се прояви под формата на нечия телефонна мелодия, представляваща въпросния безспорен хит. От този миг аз просто нямам покой. Защото с каквото и да се занимавам, в главата ми непрекъснато се върти рефрена: ”Кой сега до теб заспиваааа, кой целува устните тиииииииии.”

В четвъртък имам три часа, в които провеждах задължителния за края на учебната година тест за изходно ниво. И докато милите дечица се гърчеха , аз жизнерадостно си свируках „Кой сега до теб заспиваааааааа, кой целува устните тиииииии”. Това мое неадекватно поведение почти докара до сълзи някой от девойките и ми спечели искрената ненавист на момчетата. Но да не си помислите , че това ме спря?Не!

Ужасът продължи и в автобуса на връщане. Дори ескалира! За щастие се осъзнах в момента, в който зяпнах с уста и само миг преди да извия кръшен глас в :”Кой сега до теб заспивааааааааа, кой целува устните тииииииии.”

Не ми се мисли, какво щях да правя, ако не бях се озаптила на време. Колко ли съчувствени погледи щях да събера? Колко ли хора щяха да си кажат: ” Горкичката, кой знае какво й е дошло на главата, та се е чалнала така?”.

И после в другото училище, където съм класен ръководител и където всеки четвъртък имам срещи с родители. Докато хората притеснено събираха информация за потомството си, аз през цялото време си пеех на ум: ”Кой сега до теб заспивааааа, кой целува устните тиииииии.” Направо ми идеше да защракам с пръсти и да допълня изпълнението си с някой танец.

А в офиса нещата вече излязоха от контрол. Влязла –невлязла, втренчих поглед в първата изпречила ми се колежка и с безпардонен патос провлачих: ”Кой сега до теб заспивааааааа, кой целува устните тиииииии.” Красота!

Пробвах да се оттърва с изпитан, уж, метод- както се казва клин клин избива- друга досадна мелодия. Ще ме прощава Графа,ама едно от най-тъпите парчета, които съм чувала е неговата „Пачанга”. Уви!

До вечерта  " Кой сега до теб заспива" и нейният суперсъдържателен текст вече бяха окупирали напълно и безвъзвратно съзнанието ми. До там, че само 15 минути след като се прибрах, успях да заразя и майка си. Тя,милата излезе за нещо на терасата и на свой ред изви глас: ”Кой сега до теб заспивааааааа, кой целува устните тиииииии”. Изпъди ме в другата стая и ми забрани да я доближавам. То и аз бих си забранила, но едва ли ще има полза.

Крепеше ме мисълта, че след преспиване досадната мелодия ще бъде само лош спомен.

И ето днес пъвото нещо , което мина през полусънното ми съзнание след гадната тирилинка бе: ” Кой сега до теб заспивааааааааа, кой целува устните тииииииииии.”

Не издържам вече хора! От близо два часа се нахъсвам с любимите си песни,но в мига в който музиката спре ”Кой сега до теб заспивааааааааа, кой целува устните тиииииии”, еретично протяга ръка и ме връща в изходна позиция.Как да спра този кошмар?! Моля ви,помогнете ми!

„Кой сега до теб заспиваааааааааа,кой целува устните тииииииии”!

 Бел.авт. Този разказ е писан преди три години, но се сетих за него, защото  имам подобен проблем. Прибирам се значи от почивка с писето, а майка ми ме посреща с" Птичи вирОс, птичи вирОс. Който яде птичи крак, той за мене е бунак."  Оказа се, че предната вечер гледала " Господари на ефира" и там я пуснали този шедьовър на песенното и поетично творчество, та ... Сега двете с нея току проблейваме рефрена и това вече 10 дни.

 



Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Чочка,
12.10.2009 12:35
пак на хубав текст си случила,я си пресдтави да запееш с цяло гърло "Всичките прасета на мезета"...
Май ще трябва да ходя с тампони в ушите, че да не се заразя, особено в Маршрутката това е задължително.

Успя да ме разсмееш!
Поздрави!
цитирай
2. mariani - :)
12.10.2009 14:48
Според мен дръж здраво "кой сега до теб заспивааа....", щото "вирОс"-а е доста по-заразен ;)
Поздрави за текста!
цитирай
3. rosidi - eee
12.10.2009 15:47
при нас голяма дъщеря (Бяла) реши да отговори на малката(Кристияна) с припев от няква песен: "Нищо не знаеш" ...била на Крум и Елвира ли беше Елионора все в този ред и сега познай дали като трябва да отговарям ми иде все този рефрен:))))
цитирай
4. batstefan - Аз не и знаех текста на тая песен
12.10.2009 23:44
затова я пея така:
Исакм с чочи аз да спяяяяяяя,
устните и да целуваааааам
да се влюби в мене тяяяяяя.
Никога да не я загубваааам
цитирай
5. kaksiika - Тъй като не си падам особено по пе...
14.10.2009 11:48
Тъй като не си падам особено по песнопенията,споменът ми е от по-младежките години,когато моя съквартирантка месеци наред пееше:,,Един въпрос ме мъчи само",като решително отхвърляше самоотвержените ни опити да и помогнем да разреши въпросния въпрос/все пак млади хора,тръпки разни,знае ли човек/.Затова не двойно,а петорно беше учудването ми като чух цялата песен,която се оказа някаква комсомолска измислица.
цитирай
6. simona34 - лесно бе, Чочи...
15.10.2009 05:16
тури "натрапчивата мелодия" на "будилник". на звънене на телефона- също. и на смс получаване. и си я дръпни от интернета и е извърти на компа поне сто пъти. след ден- два- пет, освен, че ще ти е омръзнала до смърт (тя по начало не ти е от любимите) толкова ще се е "изтъркала" за теб, че няма да ти прави впечатление.

Т.е. мислата ми е за обичайната психология- "това ми е сладко защото си го забранявам" (да слушам тия музикални бози). Което се лекува само с "ако те заплашва Изкушение - отдай му се"


п.п. Ако не друго, поне ще натрапчива мелодия не само за теб а и за всички наоколо ти.

п.п.п. Клин клина избива....ама втория остава. Представяш ли си да си тананикаш наум или да си подрусваш дупето в ритъма на "Пачанга"...
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031