Между Желка и Тана от години зрееше тиха ненавист. Според Желка, виновница за всичко беше „оная михлюзкиня Тана, дето по цял ден ревеше като бога подир синовете си” и ги насъскваше да препикават малинака, който делеше дворовете им, дорде не остана жива малина. „Тя Тана не е като как`Сийка - обичаше да казва Желка - то верно че последната малко мунда пада, ама хич не прави золуми”. Ако човек си стореше труда да запита Тана, обаче щеше да разбере, че в дъното на всичко лошо стоеше „оназ уруспя Жела. Че той дори мъж й Матьо затуй я доведе от града на село, че там кой знай колко грездеи беше потрошила.” Омразата на Тана пламна още повече, кога се роди син й и съпругът й Кольо, който иначе беше тих и кротък човек и къндисваше на всичките й врънканици, този път се заинати като „костилка на гъз” да кръстят малкия Жельо на баща му.Враждата между двете се водеше на „тихия фронт” като разнимаха клюки една за друга я в бакалията, я на пейката в махалата и рядко влизаха в открити схватки. 
Положението се понасяше, докато Тана не реши да си направи беседка в двора, току под носа на Желка. Цяла седмица мирильосва и каканижи на Кольо и накрая го склони. Запретна ръкави той, струпа дървен материал и след няколко дни беседката беше готова. А Кольо беше майстор, направи я кръгла, с дървени решетки и кокетен островърх покрив като по „Некерман”, удари й един безир, а сетне и лак. Тогава Тана се развихри и започна да кани куцо и кьораво на сутрешно и следобедно кафе, за да лази по „неврозата” на Желка. И беше на върха на щастието, докато онази змия Величка от долната махла не подметна:
- Ми не е зле, като за село става. Ама ако знайш в града какви беседки видях - целите в едни такива висящи саксии с много китки, то сега това е модерно. Ма не е лоша и твоята де, все пак тук не е града, какво ти отбират наш`те махленки от модерно.Сън не спа нея вечер Тана, нали за модерна жена се имаше. На сутринта се грабна и хвана първия автобус за града, а подир обед се върна натоварена с четири огромни торби, натъпкани със заветните саксии. Следващия ден Тана прекара до лакти в пръст и цветя- разкопава от градинката и присажда сакъзчета, мушката и петунии. Сетне се зае да ги окачва по стените на беседката. Грабна чука и кутийката с пироните, избра местата и започна да кове.В това време Желка обикаляше като ухапана из двора си, мяташе по някой белтък през оградата към неприятелката си и си мърмореше под носа:”Пфууууу, не спря да блъскаш, в главата да та блъснат дано, за стената да та зоковат и от там да не мръднеш.” Когато обаче чу веселото свирукане на Тана, която вече почти приключваше, не издържа, надигна се до оградата и изграчи по съседката си:
- Кво ковеш ма? Кво чукаш ма? Човек приказката си не мое да чуе от теб. Цял ден гюрултията ти ни проглуши ушите, скумбрия такава.
- Кръст ти правя!Здраво го кова, да се не разпадне, чумо черна- провикна се в отговор Тана, както беше покачена на стола.
- Хууууууууу, пръста си да отпереш дано, да ти са подуй и да откапе. Сухантия такава! Кольо очите си трябваше да отваря га та зима, ама кат та знам, сигурно магия си му направила- изфуча Желка и гневно се прибра у тях си.
Естествено, тя не можеше да остави нещата така. Няма оная „суха минджа Тана да ми се прави на важна, я!”, а мозъкът и работеше на бързи обороти как да отвърне на удара.
Отговорът дойде някак от самосебе си. В четвъртък привечер Матьо се върна бая запотен и запрашен от работа и реши вместо да се мие на чешмата, направо да се окъпе. Затова грабна сапуна, нахлузи налъмите и влезе в банята, която беше в задното дворче. В бързината обаче забравил да си вземе дрехи за преобличане и хавлия, а Желка понеже беше чевръста домакиня, набързо прибра изцапаните и ги метна в легена да им удари една сапунка, та той завалата откарал час и нещо вътре, докат се стъмни и се прибра дибидюс по налъмки.
Като го видя да влиза гол Желка, която беше наредила масата и се беше зазяпала в любимият си сериал „Чиста кръв”, от изненада успя само да се прекръсти.
- Жена, ко си го надула тоз телевизор?- Матьо рядко губеше търпение и спокойствие- Съдрах са от викане, ма никой не чува. Пак добре, че е лято, щото ако беше зимата, да са бях оцъклил кат лалугер.
Тежък човек беше Матьо, затова не посрещна никак радушно идеята на Жела да направят баня и клозет вътре, много време и пари щеше да глътне пущината. Жена му обаче не миряса. Пили, врънка, тръшка се, рева, умилква се..., приложи целия си репертоар, докато накрая Матко не издържа и кимна в съгласие.
- Ама наистина ли?- закърши ръце Желка, като умело прикриваше радостта си от удържаната победа- Наистина ли? Матеееее, Матенцеееееее, сега ще ти приготвя чумлек от зайчето, дето го закла онзи ден. И салатка ще накълцам да пийнеш една- две ракийки, сърце мое.
Едва дочака да съмне и въпреки че обичаше да си поспива до късно, още преди седем цъфна в бакалията при Дила. Цяло село знаеше, че искаш ли нещо да се разчуе, е достатъчно да го споменеш пред магазинерката и до два часа дори керемидите го научаваха.
- А, Желке, що толкоз рано ма? Дан` не и станало нещо?- учуди се Дила.
- За хляб ида Дилке, че снощи свърши пък трябва да направя сандвичи на Матьо за работа. А моя Матко си похапва, но пък е много добър. Ето, реши да ми направи баня в къщата. Скоро няма да ми се налага да търча по двора за едната нужда и да гледам грозната муцуна на оная скрипя Тана, дето все слухти из наоколо и навира на хората в очите изгнилата си беседка.
Два часа по- късно Величка от долната махла отиде при Тана на кафе.
- Танче ма, да ти кажа ли какво говори Жела из селото, ама да се не засегнеш нещо...
- Ух, како Величке, ко пак дрънка тая? Да знайш, че аз с Митко Рунгела нищо нямам, туй са си нейни измислици. Моя Кольо е мъж кат слънце, да няма да тръгна да обръщам внимание на тоя мухльо?
- Не ма Танче, не за това. Пък и то цяло село знае, че той, Рунгела сега врътка Минка, на секретаря жената. Сутринта Тана се похвалила на Дила, пък нал` я знайш нея, че е яла кокоши крака, че Матьо щял да прави вътрешна баня с клозет. Представяш ли си? Утре щели да ходят до града за тирикот и плочки...
На Тана й призля под лъжичката - нейната най-върла противничка щеше да й отнеме първенството в селото с един кенеф, па бил той и вътрешен. Това не можеше да го преживее толкоз лесно, колкото клюките подхвърлени тук- таме.
В следващите наколко седмици Жела цъфтеше, макар че Матьо ходеше малко нагрочен заради работата, която му се отвори, а и все се спъваше в кашоните с плочките и теракота, натрупани в антрето. Първо заедно с брат`чеда Рачо иззидаха пристройка, залепена за кухнята, после избиха стената към новото помещение. Накрая дойде ред на канализацията. Въпреки несгодите и намусения Матьо, Желка беше на върха на щастието и където идеше все чуруликаше за новата си придобивка и се хвалеше какъв хубав тирикот били избрали, за плочките „едни такива на розови розички и със позлатен кант по края” и... Само едно събитие помрачи радостта й - незнайно как, но новата й рокля изчезна от простора. Жела обърна всичко да я дири, но от роклята нямаше и следа. Откри я след два дни, докато отиваше към градината до реката, да набере пресни краставици и домати за салата на Матьо и брат`чеда Рачо, че и двамата бяха потъмнели като облаци, щото прокарването на водопровод се оказа зорлия работа, а пък и онази вечер чичо Станчо и Даньо Циганката бяха шумбурлясали в рова, дето зееше на улицата. Та както ситнеше към градинката и я зърна - парцальосана и мръсна, но беше нейната хубава синя рокля на точки и висеше на някакво плашило досами пътя.
- Ах, тиииииии, мръсна гадино, мамицата ти мръсна- изпсува тя, защото за нея нямаше никакво съмнение, чие беше гнусното дело. Как набра доматите и краставиците и се прибра, само тя си знаеше, но още щом влезе, метна кошницата на масата под асмата (тя нали сега кухнята беше ардауш, та готвеше и приготвяше манджите там) и отърча до оградата към Танини. Неприятелката й беше там заедно с оная дърта клюкарка Величка и Нела, жената на Димо Бръшляна.
- Скучубро долна, - кресна Желка към Тана - да ти изсъхнах ръцете дано. Мъж ти да та не погледне вечи и паяжина да фанеш. Мислиш, че не знам дето ти си била? Толкоз години та траях да ядеш гомна, ама на роклята ми дет посегна, е те това няма да ти го простя. Ща влача по улицата като парцал, долен и мръсен, кукарджа такава!
Тана също не остана длъжна:
- Ма ти си болна, ма! Ем си грозна, ем си глупава. Да`н съм луда да пипам нещо твое?! Че да прифана някоя болест като та знам ква си врътлива. То, ако можех и въздуха нямаше да дишам, ама на. Притрябвали са ми парцалята ти, гювендия такава.

Двете си крещяха още няколко минути, а Величка и Нела попиваха всичко с широко отворени очи и уши, за да не пропуснат нещо после в разказите си. Привлечени от крясъците им се появиха и Кольо и Матьо. Те двамата, въпреки враждата между жените им, си оставаха приятели и си имаха приказката, само дето се събираха в кръчмата, та да не „дърпат котката за опашката”. Сега изумено зяпаха двете крещящи си една на друга жени и се чудеха докъде ще стигнат този път.
Според Величка, първа се наведе и грабна шепа пръст Жела и докато се усети Тана, буцата пръст я беше цапнала право в устата, така както беше зинала да се кара. Нела пък твърдеше, че Тана била тая дето метнала пръст първа. След миг и двете бяха една връз друга направо през оградата. Разлетяха се тарги, хвърчаха копчета, мятаха се кълки, ръце... Жените се въргаляха на кълбо, скубеха се, деряха се и врещяха. Събра се половин село да ги гледа.
Първи се окопити Кольо. Той хукна към тях, а след него се завтече и Матьо. Двечките така се бяха вкопчили една в друга, че едва ги разтърваха. После ги отмъкнаха към къщите си и скоро олелията заглъхна, а Величка и Нела хукнаха да разправят клюката.
Още на другия ден Матьо зари рова, дето зееше на улицата и натовари кашоните с плочките и теракота на колата, за да ги върне в магазина. После набързо измаза стените на помещението и го направи на килер. 
Секна и потока от женоря, които Тана канеше на кафе. Всяка вечер до края на лятото Кольо и Матьо сядаха в беседката на ракийка, салатка и други мезета, които техните две нацупени жени им сервираха, чукваха се с юзчетата „Айде, комшо, наздраве!” и тихо си хортуваха.