Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2010 18:17 - Даскалски неволи- част втора ”Коледата на даскал Мирчо”
Автор: chochy Категория: Други   
Прочетен: 2439 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Две седмици преди Коледа над Балкана кротко се сипеше сняг повече от денонощие. Само пушещите комини, глъчката на децата, спускащи се с шейни и найлони и лаят на кучетата подсказванд, че селото не е заспало под дебелия бял юрган.
В късният неделен следобед чичо Станчо взе каничката и слезе в мазата да наточи червено винце. Кака Сийка застла масата в хола с кипра покривчица с коледни мотиви и сервира продълговата чиния с тънко нарязана сланинка, посипана с наситнен празец, танур с домашен кашкавал, две стъклени чаши и две вилици. После отиде до кухнята да хвърли едно око на тенджерата зелеви сарми, която къкреше на печката. Чичо Станчо се върна с пълна каничка и рече:
- Донесох и една петалка от суджука, вижда ми се, че вече е готов. Аз ще взема лимонатата, а ти го нарежи да го пробваме.
- Добре, Стане,- кимна Сийка и чевръсто се зае с нарязването на суджука. Син им Генчо беше ловджия и като откриеха сезона често се случваше да донесе я парче диво прасе, я някой и друг пъдпъдък или яребица, или пък див заек, че тя снахата нали беше голяма гражданка и дивечово не кусваше. Глиганското Станчо правеше на суджуци, а зайците Сийка първом хубаво изкисваше и после или шпековаше със сланинка, зърна черен пипер и дафинови листа и печеше под капак, или очистваше една купа арпаджик и няколко глави чесън и готвеше такъв чумлек, че аромата му се разнасяше из цялата махала.

След като наразя луканката и я нареди в чинийка, Сийка хвърли още едно око на сармите и отиде при мъжа си в хола. Станчо напълни своята чаша догоре с винце, а на Сийка наля до половината и после досипа лимонада, защото на нея така и беше сладко. Двамата се чукнаха, пожелаха си ”Наздраве!” и отпиха. Станчо отхапа парченце суджук, предъвка го и още преди да преглътне каза:
- Мек е още, но до Коледа ще е таман. А ако знаеш наложения пелин какъв хубав е станал - ароматен, бистър и с една мноого тънинка горчива жилка. Бижу! Като си дойдат децата за празниците ши пийм от него.
- Добре, Стане, само да си дойдат децата, че то в тоз сняг да не затворят пътищата - съгласи се жена му, а после додаде - Я пусни на Нова, че стана време за Цветанка!
Кака Сийка ръкоделстваше винаги, когато седнеше пред телевизора. Дори по време на любимите си сериали. Изключение правеше само за Цветанка Ризова, защото ако за Станчо Ани Салич беше най- добрата, то за нея това беше журналистката на Нова. Съпругът й прищака с дистанционното, но още вървяха реклами. На вратата се похлопа.
- Че кой ли ще е по това време?- промърмори Станчо, нахлузи чехлите и тръгна да отвори. Оказа се Гочо, директора на училището. Домакинът го покани и му предложи чаша вино.
- Благодаря ти, Станчо, - поклати глава гостът- аз за малко дойдох. И направо ще ти кажа защо. Нали знаеш, че наближава тържеството в детската градина, та трябва някой да бъде дядо Коледа. Помня, че преди много години ти беше първия дето изпълни тая задача, лани беше доктора. И аз щях да стана, ама нали реч трябва да кажа, та няма как. От мъжете в село само дядо Коце и Димо Бръшляна още не са били...
- Че той дядо Коце вече се напикава в калеврите.- прекъсна го Станчо- Малко трудно ше му бъде.
- Тъй, тъй,- почеса се по брадата Гочо и продължи- остава само Димо, пък той нали малко на себе си мяза и не се знае дали ще се съгласи. А вие двамата се имате и затова дойдох да те помоля, поговори с него, че дано се навие.
- Хубу бе, даскале- съгласи се Станчо- още утре ще му кажа. Да ти сипя все пак едно винце, а?
- Че що пък Димо да не се съгласи?!- обади се Сийка- Нали и неговите деца ходиха в таз детска градина?! То секи е бил, дори и даскал Мирчо. Помните ли?

При споменаването на този факт устите и на двамата се разтегнаха в широки усмивки, домакина напълни чашата на директора и се отнесоха в спомени.

...


Въпреки злополучният открит урок, даскал Мирчо се ползваше с благоволението на селяните в Торбалъжите. Все така скептично настроена и изпълнена с неприязън към него си оставаше Тана, но тя по принцип винаги се караше с някого и вечно беше в кавга дори със себе си, така че никой не й обръщаше внимание.

Дойде декември и Пепа Сополивата, която беше учителка в детската градина се зае с приготовления за тържеството. Последното беше едно от най- очакваните събития в селото и на него се струпваха почти всички, дори и тези, чиито деца отдавна бяха порастнали. Една вечер Пепа седна, написа сценарий, а после раздаде роли и стихчета на децата. Извика майките и им разпредели задачите - коя ще опече пита, коя баница, коя ще направи пуканки и други лакомства. Заедно с леля Минка, прислужничката в градината изчистиха и украсиха с гирлянди и играчки. Всеки ден репетираха с децата песните и танците, както и сценките, а вечер заедно с мъжа си поправяха картонените декори, които заедно с Минка измъкнаха от мазето на училището. Дори Маргарит ”Горския дух” се хвана и взе да майстори в училищната работилница нов макет на шейна, че стария го бяха наяли патканите.
Най-важният момент в тържеството винаги се оказваше появата на Дядо Коледа, който накрая раздаваше подаръците. Поради важността на задачата, всяка година различен мъж от селото нахлузваше костюма на добрия старец и тургаше брадата и мустаките от памук. В селото още се говореше за изпълнението на Данчо Циганката, който се беше почерпил порядъчно преди тържеството с любимите си коктейли и влетя като хала в детската градина. Тогава Пепа беше по- млада, а освен нея имаше и втора учителка- Калинка, още по- младичка. След грандиозното си нахлуване, Данчо беше изхълцал и вместо „ Добър ден, деца!”, беше изтърсил ” Ой, на дяда хубавите учителкиииииииии!”. Сетне беше позадрямал по време на тържеството, но все пак успя да раздаде подаръците.

Сега Пепа реши да натовари с тази отговорност новия учител Мирчо, хем и учен човек беше, та щеше да му включи и повечко думи. Обикновено дядо Коледа измучаваше само едно ”Добър ден, деца” и млъкваше като пукъл, но мъжете бяха притеснителни и се съгласяваха да изпълняват ролята само при условие, че не се налага да говорят много.
Речено- сторено. Пепа поговори с директора, а от своя страна Гочо повика Мирчо и го уведоми за новата му задача. То не че даскала подрипна от кеф, ама какво можеше да се направи. Отиде на проба за костюма. Той му беше малко широчък, но с една възглавница отдолу заспа. И ботушите му хлопаха, но час- два с тях все щеше да изтрае.
За да се запази изненадата, всяка година Пепа измисляше нов начин за появата на дядо Коледа, но тази година този момент някак си й се беше изплъзнал. Мирчо ката ден идваше на репетиция и чинно изпълняваше туй що се иска от него, но точно тая мисъл все го глождеше, само дето не смееше да попита. На последната репетиция, даскълът не издържа и попита:
- Тооооо, аз, не че нещо..., ама..., все пак да питам- отде точно трябва да дойда? От мегдана ли или от другата страна на училището? А?
Този на пръв поглед невинен въпрос свари Пепа Сополивата с карфица в уста и тя насмалко да я глътне от изненада.
- Божке! Божке! Божке! Че аз съвсем забравих за това!!! Ами сега? Какво ще правим?
- Той лани - обади се леля Минка- не доди ли откъм мегданя?
- Да, да - закима учителката - а по-миналата година от долния край на училището. То и време няма да го мислим! Ох, къде ми беше акъла?! Ох, ох, ох...

Точно до училището имаше едно баирче, на чийто връх се кипреше малка борова горичка. Децата обичаха да се спускат и зиме и лете по него с найлони, защото макар че не беше високо, наклонът му беше бая стръмен. Прозорците на детската градина гледаха точно срещу него.
- Ами то, ако искате- плахо се обади Мирчо- аз като почне тържеството, може да се кача отстрани на баирчето от бай Темелковата къща и да се скрия в горичката, а като настъпи време, ще ми дадете знак и ще сляза отпред, да ме видят всички. Хем сега и сняг има. А?
Пепа се позамисли, позамисли и кимна:
- Добре, то и без туй за толкоз години дядо Коледа никога не е идвал от там.
На другия ден, въпреки че тържеството беше обявено за 11 часа, детската градина започна да се пълни с народ още от девет и половина. В 10 часа даскал Мирчо взе бохчата с костюма и тръгна към къщата на бай Темелко да се облече и после да изкатери баира отстрани. Чичо Станчо отиде с него да му помогне- стегна колана хубаво върху възглавницата, нахлузи му бялата перука, зякачи му брадата и мустаците като позатегна ластика, а накрая му нахлупи червената шапка и рече:
- И помни, даскале, че оттук наклона е малък и лесно ш`са качиш, ама отпреж е бая стръмно, почти отвесно е, затуй не се юркай директно надолу, че да са не пребиеш и да си строшиш врата, а го давай малко на зиг- заг. Айде, хаирлия да е!
Сетне му връчи чувала с подаръците и го изпроводи. Мирчо сравнително бързо и лесно стигна горичката на върха и се притаи зад дръвчетата в очакване на нишана откъм детската градина. Не беше много студено, но все пак от стоенето на едно място пръстите на краката му се вкочаниха в големите ботуши, а не смееше да мърда, да не би да се види червената му дреха измежду дърветата. Най- сетне пердето на детската градина се повдигна в единия ъгъл и Мирчо, който клечеше зад едно по- големичко борче, се изправи и устремено пое напред като съвсем забрави заръката на хазяина си да върви на зиг- заг. Това му донесе мълниеносно подхлъзване и такова стоварване по гръб, че си изхлопа главата в земята, при което зъбите му изчаткаха. Всичко стана толкова бързо, че нямаше време да го заболи. Известно време полежа с опулени очи, а като се посъвзе, се изправи и внимателно заситни. Второ похлъзване също беше неочаквано, но въпреки всичко след дълго и отчаяно махане с ръце, даскала успя да се задържи прав. Пое въздух и поднови пътя си. Този път се стовари без подхлъзване- в един момент беше съсредоточен в шипката в дясно- искаше да я достигне, за да се подпре за малко на нея и да си почине, а в следващия беше по очи и се суркаше с бясна скорост към бленувания храст. Бухна се с глава в основата на растението и някак успя да се изправи. Пое въздух, заметна отново чувала и въпреки нарастващото си нежелание пое отново надолу.
Пада и става многократно. Въргаля се настрани и по очи, хлъзга се по задни части и гръб. Забърса почти всички шипки, трънки и глогини по трасето, а беше изминал едва половината от пътя. Всичко го болеше, чувстваше се така уморен, сякаш е прекопал поне две ниви. Дрехите се бяха изсухлили и висяха, вече не знаеше къде точно е възглавницата, смътно усети че каскадите му бяха изкарали почти всички възрастни пред детската градина, а децата стояха накачулени по прозорците, но стиснал здраво зъби, даскал Мирчо отново щурмува коварния терен.
Напредваше бавно, но засега подновената му мисия вървеше без произшествия. Тъкмо започна да си отдъхва, че ще мине без повече травми, когато изневиделица цъфнаха три кучета. Не бяха много едри, но с буен лай го атакуваха организирано от три страни- едното от ляво, другото от дясно, а третото захапваше ту левия, ту десния му ботуш. Опитите му да се отърве от тях му донесоха толкова много нови претълкулвания и падания, че накрая беше сигурен, че по тялото му не е останало местенце без синина. Вече си мислеше, че слизането му ще продължи до мръкване, когато най- сетне се добра до малката портичка, от която започваше равния училищен двор. Успя, да откачи от десния си крак рошавия шарен пес, който най-върло го атакуваше и с три юнашки скока се озова в двора и захлопна портичката точно под носовете на нахалните добичета. След това подпря гръб на металната решетка и задиша дълбоко и с облекчение. Публиката пред детската градина му изръкопляска и и се прибра вътре. Даскал Мирчо постоя още малко, докато се посъвземе, после без да губи повече време метна за последно чувала с подаръците на гърба си и с възможно най- бодрата си крачка заждрапа към детската градина.

...


Даже кака Сийка беше зарязала Цветанка Ризова и любимото си предаване и се заливаше от смях. Чичо Станчо се държеше за корема, а Гочо току забърсваше насълзените си очи.
- А помните ли- едва поемайки си дъх, изрече чичо Станчо- как изглеждаше даскала, га най- сетне се добра до тържеството?
При спомена Сийка изхълца и се задави, а Гочо избухна в нов пристъп на смях.
- Кожухът се беше разпасал почти целия извън колана, дъното на гащите му висеше гаче ли се беше посрал, а възглавницата се беше врътнала отзаде, тъй че изгляваше един такъв дупест. Мустаците се бяха вирнали до веждите, а брадата му ем се беше кривнала нагоре, ем наляво. Мязаше тъй, сякаш беше обиколил де що има кръчма в околията преди да дойде на празненството. Нивгаш няма да я забравя тая гледка.
Оше дълго тримата се смееха. Когато тай- накрая успя да се осефери, директора каза:
- Аз пък помня и как се беше нагрочила Тана като донесе снимката на Митко с даскал Мирчо, облечен като дядо Коледа.Място не можеше да си намери завалата от яд.” Виж го! врещеше тя от яд- Виж го! Ни за даскал става, ни за дядо Коледа! На сериен убиец мяса тиквеника! Туй дядо Коледа ли е? А? А? Виж го, директоре, къв е оръфляк!” А пък той наистина завалата бая окаян вид имаше. Изглеждаше един такъв смачкан сякаш са го влачили на дарак.
- Цял буркан с мехлем за натъртено отиде, докат му мине- додаде кака Сийка- , ма такъв смешен дядо Коледа не сме имали.

На другия ден още преди обед чичо Станчо отиде до кафене” Ел Дорадо”. Какво говори с Димо Бръшляна никой не разбра, но след две седмици на тържеството в детската градина се появи най- мълчаливия дядо Коледа, който торбалъжчани бяха виждали някога. Вместо него Снежанка каза „Добър ден, деца!”.

Честита Коледа и Щастлива Нова Година!
 


Тагове:   чичо станчо,


Гласувай:
7
0



1. martiniki - :)))
15.12.2010 18:57
И мен разсмя накрая колкото и да ми беше чоглаво


Жива и здрава да си, и щастлива нова година, Чочи
цитирай
2. krotalka - Добре завърнал се!
15.12.2010 20:57
Липсваше ми! Посмях се от сърце!
цитирай
3. utremer - ооооооооооооох
15.12.2010 23:10
Чакай да гласувам, че после ще чета :). Де се губиш толкоз время? Тук гравитираха слухове, че:
А) След дълго мислене и под давление на малкия Гого си решила да се кандидатираш за кмет на Бургас. В момента обмисляш кампания и затуй ни вест, никост, мастило - ич.
Б) Влязла си в манастир, в резултат на което 37 монахини са се отучили да се молят по три пъти на Богородица, а една дори си е купила мобилен телефон
и В) Намесено е лице от мъжки пол. Според вселенската лечителка и контктьорка Вълкана Давилисичкова, неизвестният мъж има братовчедка с буква А в едно от имената си и е ходил поне веднъж на хасковските минерални бани.


Кое е вярно сега, а?!
цитирай
4. chochy - Вярното е, че не ми се пишеше. То и ...
15.12.2010 23:28
Вярното е, че не ми се пишеше. То и това е старо даже, но не съм го пускала тук. Иначе лице от мъжки пол е намесено, обаче не мисля, че има братовчедка дето е ходила на хасковските минерални бани.
цитирай
5. анонимен - :)
15.12.2010 23:43
Mnogo se smqh ,da si jiva i zdrava Chochy :)
цитирай
6. venercheto - Честита Коледа и Щастлива Нова Година!
18.12.2010 20:55
и на тебе, скицо! :))) чакахме, чакахме и най-после дочакахме! Пожелавам си през Новата година да ни ощастливяваш по-често със смехyрки! :)))
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031