Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2010 10:00 - Кратък анализ на българския джигит
Автор: chochy Категория: Други   
Прочетен: 3274 Коментари: 7 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Те са тук. Те са много. Те са сред нас. Не, не става въпрос за извънземните, не съм чак толкова изтрещяла. Вместо пояснение ще разкажа един виц: „ Един грузинец свалял някаква мацка и като връх на ухажорските си умения решил да я повози с автомобила си. Обикаляли те из града и по едно време наближили светофар, който светел червено. Нашият герой вместо да спре, настъпил педала и профучал като хала. След като се осеферила девойката попитала „ А защо не спря? Защо мина на червено?”.Грузинецът засукал мустак и рекъл” Потому что я джигит!”. Продължили разходката си и не щеш ли- нов светофар, който този път светел зелено.  Грузинецът мазно набил спирачки и заковал колата на място. Момичето го погледнало и учудено казало” Преди малко мина на червено, а сега спираш. Защо?”грузинецът пак засукал мустак и отговорил” Потому что есть и другие джигити!” Та ако някой все още не се е сетил, преди малко говорех за нашенските, българските джигити. Базирайки се на дългогодишни и всекидневни наблюдения, тук ще се опитам да изложа някои от основните характеристики на тази по- особена категория шофьори. Не претендирам за научна обоснованост, изчерпателност и подробност, по- скоро това са нещата които най- много са се набили в съзнанието ми и вероятно всеки един, излъгал се да се зачете ще открие не един и два пропуска, но в момента съм квестор на олимпиада по история, в стаята има само само четири момиченца, които така чинно работят, че ако не се занимавам с нещо, ще се гътна от скука. След като сама загубих смисъла на горното си изречение, мисля да не се отплесвам повече и да давам по същество. Преди да нагазя до колене в есенцията на темата, държа да направя няколко уточнения.  Сред българските джигити има представители и на двата пола. Дори бих казала, че често джигитките са по- напористи и от мъжете. Ето, онази сутрин, докато кротко пресичах на зелено една джигитка със син опел направи героичен опит да ме отпере в лявото бедро, а по всяка вероятност и да ме гарнира на капака на колата си. Но за зла врага аз, въпраки ранния час и вопиющата нужда( а може би именно заради нея, нуждата) от помещение тип тоалетна( кафето винаги ми действа пикантно), успях да отскоча овреме и да се опазя. Правя това пояснение, за да не бъда обвинена в полова дискриминация, тъй като от тук насетне ще упротребявам за улеснение като общо понятие само” български джигит”, но то както се подразбира се отнася и за представителите на двата пола. Майсторството на един джигит не зависи от автомобила. Напротив, може да се каже, че джигитите с таралясници са класи над тези, каращи скъпи коли. То дет` се вика всеки може да фърчи с кола като хала със 120 км/ ч, но я се опитай да го направиш с возило, което дрънчи дори при движение с 20 км/ ч. И така, време е да премина към самата същност на изложението. Ако и в ежедневието си аз да съм творчески разпиляна личност, винаги когато пиша обичам да се излагам подредено и прегледно. Затова ще опиша наблюденията си в няколко поредни точки, а ако някой открие липси и пропуски, може да допълва. Извинявам се предварително, че често ще повтарям „ български джигит” и „ пешеходец”, но това е терминология, коята няма как да се избегне.
  1. Българският джигит и светофарите.
За разлика от грузинския си колега, нашият джигит рядко минава на червено. Той обича да профучава с колата си на” прецъфтяло” жълто с дръзновението на камикадзе. Нерядко се наблюдават случаи, когато джигитът, виждайки зелената светлина започва да се влачи със скоростта на охлюв, болен от ишиас, създавайки внезапен дискомфорт у останалите участници в движението. Когато обаче светне жълтото, българският джигит изведнъж живва, скача връз педала на газта с все сила. И тогава, ах тогава- Треперете душмани ниедни!
  1. Българският джигит и пешеходните пътеки.
За българският джигит пешеходните пътеки не са нищо повече от налудничави драсканици по пътното платно. Особено тези без светофар. А ако край тях или по тях( пешеходните пътеки) има нагли пешеходци, българският джигит се настървява като бик на червено. Най- вдъхновяващи за него са майките с деца или колички, децата и пенсионерите. Пешеходците във фертилна възраст и младежите не го кефят много, вероятно защото са по- подвижни и трудни за стресиране. Та когато българският джигит съзре майка с дете или количка, или пенсионер да виси на тротоара, изчакаващи удобен момент за пресичане, джигитът отново залепва на педала и профучава като влак-стрела, успявайки все пак да метне ехидна усмивка на пешеходеца. Ако пък въпросната майка или пенсионер са направили грубата грешка да стъпят на пешеходната пътека и са започнали преминаването, то действията му са подобни, но вече съпроводени и с „ нахранване”на наглеца под формата на поне една хубава, сочна българска” попръжня”. Понеже по- горе забравих да го спомена, ще го сторя тук, но българският джигит има един особен толеранс към колегите си. Т. е. той е способен и псува всички други участници в пътното движение- и пешеходци и останалите шофьори-, но не и братята джигити. Една от най- изнервящите ситуации за българският джигит е, когато някой шофьор- дилетант вземе, че спре, за да пропусне пешеходец или група пешеходци. За един джигит това е признак на малодушие и затова, ако има( а често дори да няма) възможност джигитът прави маневра и минава току зад трътките или пред муцуните на крачещите гадини, споменавайки и тях и бунака дал им път, и майките, и бащите им...
  1. Българският джигит и дъждът.
Не знам защо, но съм останала с впечатлението, че българският джигит обича лошото време. Винаги, когато има удобна възможност, т. е. хубава, голяма локва край тротоара и поне един заблуден пешеходец в близост, той се центрира и минава с такова дръзновение през локвата, че в радиус от най- малко пет метра да не остане незалято място. Но за българският джигит дори по- малките локви, тип „ мокри крака”  и средните локви, мятащи до кръста, крият очарование и той с радост ги гази и рапръсква връз пешехоците. Истинският виртуоз- джигит успява да изненада дори подготвен пешеходец. Който от четящите не е бил къпан по този начин, да вземе да се засрами и при първа възможност да вземе да се пакира до някоя локва, за да разбере какво е пропуснал.
  1. Българският джигит и тротоарите.
Ако за българския джигит пешеходните пътеки са драсканици по пътното платно, то то и тротоарите не са просто места за движение на пешеходците, а най- обикновени неравности по пътя. Българският джигит не само обича да паркира по тротоарите. Дет` се вика той направо умира да прави маневри по тях, особено ако наоколо се размотават поне един- двама пешеходци. Тогава джигитът форсира, върти, суче така че, ауспухът винаги да е точно пред лицата на диванетата, бълвайки изгорели газове. Истинска награда за джигита е, ако успее да премине поне през единия табан на нахалната гадина или пък да го позабърше с калник или предница.
  1. Българският джигит и съседите.
Въпреки, че това тяхно качество няма пряка връзка с движението по пътищата, моите лични наблюдения сочат, че 90% от джигитите го проявяват. Неизменната им любов към съседите се изразява в пракиране под прозорците и/ или терасите на комшиите, на място максимално отдалечно от собствените им такива. Това се прави с цел, когато( забележете – КОГАТО,а не АКО) алармата се включи по нощите, тя да бъде чута от всички други, но не и от самия него или ако няма друга възможност, поне да не го смущава много. Джигитът изчаква да минат около 40- 50 минути, през който интервал от време най- малко половината му съседи са се извървели да му кажат, че онова чуди пищи и вие и едва тогава спокойно излиза на терасата и щраква с дистанционното, за да изключи алармата. Междувременно са се събудили обитателите на поне три блока, а всички котки в района са забегнали в съседния квартал. Сигурна съм, че по отношение на българския джигит могат да се кажат още и още „ топли” неща, но на мен вече ми свършват листите, момичетата започнаха да предват писмените работи, а и взе да ме хваща канапа. Пък и като гледам що глупости изписах, кой ще ги чете?  



Гласувай:
11
0



1. kontrasti - :–)))
28.02.2010 10:44
Аз !
Не ме съжалявайте,
аз обичам иронията,
стъпало водещо към истината!
цитирай
2. x2man - както се казва
28.02.2010 11:04
джигит е моят татко, джигит ще стана аз;)
цитирай
3. kass - chochy
28.02.2010 11:42
Аз като един български джигит ще кажа само, че нямаше да има изпръскани от локвите пешеходци, ако нямаше локви :), нямаше да има коли по тротоарите, ако имаше подземни паркинги :), нямаше да има напсувани пешеходци ако имаше подлези (и се ползват, защото понякога има, но не се ползват) :), нямаше да има напсувани велосипедисти, ако имаше вело-пътеки и т.н., иначе всеки джигит плаща жестоки данъци - застраховки, винетки и т.н. :)
Поздрави, позабавлявах се!
цитирай
4. chochy - kontrasti, обещавам никакво съ...
01.03.2010 10:01
kontrasti ,
обещавам никакво съжаление и както казват старите хора- Добре, че е шегата да си кажем истината!:)
цитирай
5. chochy - x2man, страхотно обобщение на т...
01.03.2010 10:01
x2man,
страхотно обобщение на темата:)
цитирай
6. chochy - kass, локви се образуват и в соче...
01.03.2010 10:08
kass,
локви се образуват и в сочените за пример държави, проблем не са случайните изпръсквания, а тези направени от джигити, които изобщо не се замислят, че в близост има пешеходец; по отношение на велосипедистите не мога да дам компетентно мнение, както се вижда аз дори не съм гизасегнала в анализа, макар че сред тях се наблюдават видни самоубийци и търсачи на силни усещания; за тротоарите..., ами то проблема да беше само паркирането по тях, да почерпим, но нека ти задам контравъпрос- колко от джигитите ще са склонни да си плащат такса, за да паркират на подземни, надземни и каквито и да е било други паркинги?; а иначе на само всеки джигит си плаща, плащаме всички.
И в заключение- сред пешеходците също се наблюдават джигити и когато ме хване музата ще взема да им сътворя и на тях един кратък анализ, стига да не ме изпреварят:)
Поздрави и много усмивки!
цитирай
7. анонимен - почивки лято 2012 в Дидим
24.11.2011 15:12
Изчерпателен анализ на джигитската психология. Обичам ги тия вицове!

orient99.orient99@gmail.com

http://www.orient99.com/
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031