Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2009 20:02 - Съмненията на чичо Станчо
Автор: chochy Категория: Други   
Прочетен: 4226 Коментари: 14 Гласове:
12

Последна промяна: 22.07.2009 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Чичо Станчо бавно и замислено дъвчеше желирания бонбон. На годинки вече беше човека и току му се прияждаше нещо сладко. Пък и що да не - децата си беше отгледал, изучил и оженил - що да не се почерпи с един бонбон. Малко го беше срам да се изсипе при Делка коскоджамити човек и да избоботи "Дело, дай ми едни бонбони ма", затова почваше от далече "Дило, абе на Сийка й се е прияло нещо сладко, а ми дай едни бонбони ма!".

Той Станчо от млад си обичаше сладичко. Сийка беше добра домакиня, нямаше манджа дето да й се опре, дай й да завърти баница, зелник, да омеси тутманик или да изпържи мекици, пръстите си ще оближеш. А навремето, още като младоженци всяка събота забъркваше прясно мляко с брашънце и мая, вадеше сача, омазваше го с парче сланинка и завърташе една камара катми. После постилаше мушамата, нареждаше на масата бурканче сладко от малини или горски ягоди, парче сирене и бучка масло, правеше една кана айран и на Станчо му падаше сърце на място. Само едно нещо никак не се отдаваше на Сийка, да опече кекс. Беше опитала веднъж наскоро след сватбата и Станчо успя да преглътне някак тиклавото парче, но тя беше умна жена и веднага изсипа останалото на прасето. После се наложи да викат Данчо Циганката, че на хайванчето му стана нещо и просра орталъка.

Този си недостатък Сийка компенсираше с майсторски приготвени тиквеници, баклави и даже домашни толумбички, но сина им Генчо често се завръщаше от гостуванията си при други деца и с едно особено въодушевление разказваше за кекса, с който са го гощавали там. Тогава Сия започна да ходи всяка сутрин при кака Марче от съседната махала и няколко седмици по- късно извади от долапа формата за кекс, дето вуйчо Дончо им я беше донесъл сватбен подарък от ГДР- то, напъди всички от кухнята, опретна се и опече кекс. Вярно, че беше съвсем обикновен, а не някой засукан, но Генчо толкова се впечатли, че следващите пет часа обикаляше из село и разправяше широко усмихнат” Мама днес направи кекс, мама днес направи кекс! Пък мама днес направи кекс! ”. Тя така и не се научи да прави друг, а и на този не се впускаше често, но все си беше нещо.

Така чичо Станчо дълги години не поглеждаше купешки десерти, но в последно време обаче Сийка се беше абонирала за вестник „ Лечител” и жадно поглъщаше всяка статия в него. Толкова се запали по здравословното хранене, че спря да готви блажно, раздаде сланинката, понеже „ знаеш ли Стане колко много холестерол има в нея, при това от лошия” и започна да мери всяка хапка сладко на благоверния си. Чичо Станчо се примири някак с отсъствието на осмянка с кисело зеле, празена яхнийка с наденички и сочните прошарени мръвки с печен барабой от масата, но липсата на сладкиши направо го съсипа. Понякога поглеждаше жена си с един такъв жален поглед и питаше кротко” Сийче, а нещо за десерт няма ли?”. Вместо отговор тя вадеше буркана с мед, отмерваше с аптекарска точност една равна чаена лъжичка, бутваше му я в ръката и прибираше мълчаливо буркана. Ех, как го беше омразил тоя мед, дет се вика не можеше да го гледа вече. Щеше му се да вземе, та да опече една тава с млечна баница или пък да забърка с проклетия мед меденки, от ония с орехчето отгоре, но нишан да се случи таквоз чудо нямаше, затова той се принуди да си купува тайно по някоя валфла или пакетче желирани бонбони и да си ги омахва скришом. Веднъж Сийка насмалко да го хване на местопрестъплението с една суха паста докато четеше вестник, но той овреме чу топуркането й в антрето и успя да натъпче забраненото лакомство в устата си, задави се, свитки му изкочиха от очите, но някак го преглътна миг преди жена му да влезе. Оттогава насетне беше по- внимателен и никога не носеше прегрешенията си в къщи,а ги хапваше в бараката за дърва.

От седмица едно такова тихо безпокойство гризеше душата на чичо Станчо. А той беше човек, който обичаше кроткия си и подреден живот. Здравословното хранене, което Сийка му налагаше си беше бял кахър, макар и трудно, той можеше да го понесе, а и не губеше надежда, че скоро ще й омръзне и пак ще започне да готви вредните, но вкусни манджи. Сега той не просто подозираше, той беше уверен, че неговата Сия вече не го обича и си има друг. За първи път след 25 години брачен живот, тя пропусна съботната двайс`минутка като нахлузи бархетната нощница, промърмори му лека нощ, обърна му гръб и скоро заспа дълбоко. На всичкото отгоре, онзи ден когато той се прибра неочаквано от къра, понеже го присви стомаха, а дори в нуждите си той си пазеше тертипа, наместо да я завари да шъта из къщи, както беше нормално, откри че ник`ва я няма. След като се облекчи в нужника, той се повъртя из двора, влезна вътре, поседя на дивана, па хвана та пак се върна на нивата, че Таньо Тантура го чакаше да изорат. Като се прибра следобед, тя вече се беше завърнала и готвеше, а джезвето с мляна леблебия и две лъжички”Нова Бразилия” от пакетче вреше на котлона. Той се уми на чешмата и още щом седна на диванчето веднага му сипна една чашка и тури пепелника пред него, но за разлика от друг път не сложи и за себе си, а продължи да тропа около тенджерите. Станчо запали цигара, сръбна глътка- две от кафенцето и току попита:
- Сийче ма, как прекара днес? Нещо ново?
- Миииии, как - смутолеви тя без да се обръща, - нали знаеш, шетах тук из къщи... Тя къщната работа край няма.

Това, че Сийка премълча за отсъствието си засили подозренията му и заранта, вместо да иде на нивата, той се прикри зад стария орех на ъгъла на улицата и зачака. След половин час, жена му излезе пременена в оная новата пола, дето снахата й я подари за 8- ми март и с червеното палто, стиснала някаква торба под мишница и забърза към центъра на селото. Примъквайки се зад дърветата, чичо Станчо тръгна подире й, но за беля току до училището взе че налетя на дядо Коце и следващите 15 минути беше принуден да слуша за артрита и „ дисковата патия” на стареца, та изтръва накъде свърна Сия.

После на нивата работата никак не му спореше, понеже мисълта му беше все при Сия и тайнствените й похождения. И понеже с Таньо Тантура се бяха разбрали след Станчовите да изорат неговите ниви, преди да се прибере у дома чичо Станчо намина покрай сестрината си къща и уговори племенника си Аньо Мамин( още от малък сестра му все вървеше подир син си и му трепереше, та затова му излезе този прякор) да го замести тези дни в кърската работа.

На другия ден Станчо потърси приятеля си Данчо Циганката. Тук Данчо, там Данчо намери го заседнал от рано в Ел Дорадо и със сълзи на очи му прошепна подозренията си. Данчо замислено пусна струйка цигаен дим през ноздрите си, удари един гълток биричка и съчувствено промърмори:
- Брат, не унивай бе! Пък може работата да е от скоро. Аз мойта първата например още на втората година я усетих, че кръшка. Ама за втората... найш колко време мина докат я хвана на калъп?! Сигур поне 7 години съм носил рогите.
- Ех, Данчо, Данчоооо, - проплака новоизлюпения рогоносец-какво ми дойде на главата, браткоооо! Толкоз години заедно, две деца отгледахме и сега вместо да си гледаме старините и спокойствието...
- Абре Станчо,- плесна се по челото приятелят му след поредната глътка бира- тъй кат се замисля..., ама... децата дали са от теб?
- Данчо,- сепна се чичо Станчо- няма да говориш тъй за Сийка, тя е свястна жена. До ся винаги ми е била вярна. Туй са само подозрения!

След това пламенно изказване на Станчо зоотехникът се умълча и известно време тихо посръбваше от бутилката. Приятелят му на свой ред запали поредната цигара и впери горестен поглед в стобора. Пръв наруши тишината Данчо:
- Къде викаш я изгуби Сийка?
- Край училището! То мой ли човек да се отърве лесно от дядо Коце?! - повиши глас чичо Станчо.
- А да, - обади се Димо Бръшляна иззад тезгяха си, - мойта Нела ми вика, че видяла Сия покрай училището вчера и завчера, като да излизала оттам.
- И квоо? - едва продума Станчо като вече беше подбелил очите от ужас.
- А кво, де да знам кво. На женски приказки много внимание не обръщам. Питала я мойта как е и какво прави, ма Сийка смутолевила само че бързала.

Съмненията за нередност се превърнаха в абсолютна сигурност – и двете жени бяха приказливки, пък и се имаха една друга и колчем се видеха откарваха поне четвърт час в сладки приказки.
- Амчи какво да прави в училището? - прошепна пак Данчо. - Да не да ходи при оня люнгур Маргарит, дърводелеца?
- Сакън! - ужаси се приятелят му – Сия се фане с Горския Дух?! Не! Тоз на две магарета сено не може да раздели, как пък ш"фпечатли мойта жена?!
- Че при кого тогава?- продължи да се чуди Данчо- То в училището само Горския дух е мъж, останалото все женоря. Аз мисля, че трябва да хванем Сийка на местопрестъплението. Пък тогаз ще и дръпнеш една реч, даже и некой шамар ще и шибнеш и може да си влезе у пътя. Ако ли не, ще я натириш и толкоз.

Да уговори Станчо за проследяването на Сийка в похожденията й не се оказа лесна работа. Той се запъна като магаре на мост, но съпротивата му се пречупи и кимна примирено. Петте бирички, които беше обърнал Данчо сякаш вляха живителна сила в длъгнестото му тяло и той набързо състави хубав план за действие, изложи го на събеседника си и заключи:
- А ти да намислиш хубави, тежки думи, дето да я жегнат и да й отворят очите!

Още недоизрекъл обаче вратата на кафенето се отвори и влезе Маргарит. Станчо веднага зарови поглед в кафената чаша пред себе си. Дърводелецът се приближи с кандилкане към тях и разтегна лицето си в мазна усмивка:
- Ко прайти тука ва младешииии?
- Приказваме ми си, Марга. - не загуби самообладание Данчо. - А ти какво правиш, какво се подмяташ в кафенето из работно време.
- Аз бях да ремонтирам шкафовете на един и почерпи човекът.
- Почерпил те е или сам си се почерпил? - озъби се Данчо.

Маргарит беше печално известен с това, че като го викнеха да оправя нещо и ако го изпуснеха от поглед, почваше да тараши за пиене. Така беше грабнал на зоотехника две бутилки от любимата ракия.
- Е ти па! Почерпа ме и ми наля за вкъщи. Ми вие като сте толкова работливи какво правите по обяд тука, а? - атакува на свой ред.
- Млъккккни ббееее, коццкар такъв! - изсъска чичо Станчо.
- Ой Станчо, ма ти си преплел рано рано речта! И що коцкар бе, да не съм бил при твойта жена случайно?

Чичо Станчо само изрева „Наглееееец“ и счупи бутилка от бира в главата му. Не се знае как би завършило всичко, ако Бръшляна и Циганката не ги бяха разтървали.
- Айде, айде, давай да си ходим, Стане, - задърпа Данчо зачервения си от гняв приятел.

По пътя към Данчови чичо Станчо само съскаше неопределено и размахваше бясно юмруци.
- Какво направи ти, бе брат? - кореше го домакина, след като бяха пристигнали в къщата и като наливаше от оная силничката мента, „да не го заболи стомаха от нерви човека“. - Сега цялото село ще те одумва, Сийка може да се досети и да ги изпуснем.

От нервното напрежение на чичо Станчо пак му се дояде сладко, затова намина през бакалията и с дежурния лаф:” Дило, абе на Сийка й се е прияло нещо сладко, а ми дай едни бонбони ма!" си взе едно пакетче от желираните. Сега замислен седеше на дръвника в двора и бавно дъвчеше. Само дето никакви мъдри и тежки слова, успяващи да върнат неверни съпруги към праведен брачен живот не му идеха на ум. Мръкна се, той отдавна беше изял желираните бонбони, а една такава тежка горест беше стиснала душицата му като менгеме. От мастото си видя, че лампата в кухнята светна. Мерна и Сийка, която слезе в мазата за нещо, но нямаше силици дори да мръдне. По някое време се надигна и с тежки, провлачени крачки се запъти към къщи.

Сийка не каза нищо за закъснението му, но го укори за дето е ударил Маргарит „Що така бе Стане, човечецът нищо не ти е направил“ - повтаряше си думите й наум, докато преглъщаше лападена супа.

Тази вечер Станчо не можа да заспи. Въртеше се, вслушваше се в равното дишане на спящата Сийка, редуващо се от време на време с леко сумтене и похъркване, но неговите очи остана ококорени почти до заранта. „Човечецът“, преповтаряше си той цяла нощ „на орехът ще го обеся дето ми изгори къщата“.

На закуска почти не хапна от овесената каша дето жена му започна да приготвя, откак се запали по здравословното хранене. То едно, че хич не го харесваше тоя варен зоб, къде -къде бяха мекичките и пържените филийки, ами и стомаха му беше на топка, заради предстоящата работа. Грабна чашката с кафето, вестника и цигарите и се затвори в клозета, но хич и не погледна какво пише в пресата. В обичайния час облече работните дрехи и излезе. Даньо го чакаше зад стария орех на ъгъла и веднага го пита:
- Станчо, намисли ли к`о ши и кажеш на твойта?
- Намислих - излъга Станчо, - ама не е много.
- А, то важното е да е от сърце, а та разбере.

Прикрити зад дебелия стволна дървото, двамата зачакаха в мълчание. На няколко пъти чичо Станчо посягаше да дръпне Данчо за ръкава и да му каже:” Даньо, дай да се откажем, бре! Дай да се напием, ши му таковам майката и живот и чудо!”, но се отказваше. Най- накрая Сийка се появи. Пак беше облечена с нови дрехи и бързо заситни по улицата. Двамата се запромъкваха подире й.
- Станчо бре,- проточи зоотехника- тя верно е тръгнала към училището? Ти как мислиш?
- Ми тоооо- замисли се чичо Станчо- май си прав...

Невярната съпруга хлътна в двора на школото и свърна към задната част на сградата. Сърцето на Станчо залупка силно, стомаха му съвсем се сгърчи,а краката му натежаха като олово, но Данчо Циганката го сръчка и я последваха. Видяха я да отваря вратата на физкултурния салон и да изчезва вътре. Колкото по наближаваха вратата, толкова по му премаляваше на Станчо. Устата му пресъхна, пред очите му затанцуваха черни кръгове, но вече нямаше връщане назад.

Това дето се случи после, малко му беше като в мъгла. Помнеше как Данчо изведнъж се преобрази кат некой филмов герой, отвори вратата със замах и викна:
- А сега Сийо, да та видим ний ко праиш ти тук с тоз мазен пезевенк?

Помнеше как Данчо пак изведнъж замръзна с отворена уста и опулени очи. Помнеше и как самия той се оцъкли пред гледката, разкрила се пред очите му. Помнеше и изненадата на групичката от осем жени, все Сийкини наборки, облечени в анцузи и налягали по тюфлеците на земята с по един вирнат нависоко крак, а от касетофончето в ъгъла се лееше някаква модерна музика.

Разбрана жена беше Сийка. Дори да се беше обидила на Станчовите съмнения, не даде с нищо да се разбере. Погледна мъжа си и кротко рече:
- Ех, Стане, Станееее. Нали зарад теб го правя. Знам, че последната година се поналях и ти вече ме не търсиш много. Та зарад туй минах на здравословно хранене и Веска като каза за таз гимнастика, дето аеробика и викат, че се отслабвало от нея, си рекох да опитам пък каквото стане. А на виж какво се случи.
- Сийке,- просълзи се чичо Станчо- прости ми ма. Сякак та обичам, ама гладна мечка хоро не играе. Прости ми, па вземи сготви една хубава манджа да се наям като хората. И един тиквеник опечи, ама с много заар, че тъй ми се е прияло нещо сладко, та чак ми се вий.
 - Не Стане!- поклати глава Сийка- Не тиквеник, кекс ще опека.
*В този разказ има няколко абзаца сътворени от друг автор. 



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ady - Кексче а!
22.07.2009 20:38
Много хубаво!
Звучи в стила на Чудомир:))
цитирай
2. chochy - Кексче я! От личен опит знам, че хич ...
22.07.2009 20:41
Кексче я! От личен опит знам, че хич не са лесни за изпълнение;)
цитирай
3. krotalka - Право си казват хората!
22.07.2009 21:06
Любовта на мъжа, минава през стомаха!
Кекс, секс, само една буква разлика има, тъй де, няма да му придиряме!

Поздравления Чочка! Бях се затъжила за твоите разкази!!!
цитирай
4. chochy - Кроти,
22.07.2009 21:24
само една буква, ама разликата е бая съществена. Поне аз предпочитам онова дето е със " с". Поздрави и на теб!:)))
цитирай
5. krotalka - Хитра си ми тииииии!
22.07.2009 21:32
Щото за кекса се изисква работа, пък другото си е удоволствие!
цитирай
6. chochy - Ма как ме разкрииииииииии:))))
22.07.2009 21:33
Ма как ме разкрииииииииии:))))
цитирай
7. thedarkangel1977 - qkooo... razkaza de...
22.07.2009 21:56
qkooo... razkaza de...
цитирай
8. chochy - thedarkangel1977,
22.07.2009 22:14
ми заигравам се понякога с писане;) Но все пак благодаря:)
цитирай
9. kaksiika - Свежооо!
23.07.2009 11:49
Пусти кекс като му хванеш чалъма,и всеки път става.
П.П. Тъй като никът ми е зает точно от Чудомир,може да се прежаля да обясня подробностите за сполучливия кекс.
цитирай
10. chochy - kaksiika,
23.07.2009 16:51
ми какво чакаш още? Айде запрятай ръкави;)!
цитирай
11. pongo - Добро е,
08.08.2009 01:45
Много добро е като думи, но много Елинпелиново, Мопасаново, Фокнарово - селско. Чочи, ти усещаш чувствата - направи го дълбоко, както би го направил Йовков - хем селско, хем ръцете ти да се разтеперят, когато го четеш.
цитирай
12. pongo - Не е и Чудомирово,
08.08.2009 01:51
защото е много дълго. Аз много харесвам стила ти, но това не си ти...
цитирай
13. chochy - Много добро е като думи, но много ...
08.08.2009 17:16
pongo написа:
Много добро е като думи, но много Елинпелиново, Мопасаново, Фокнарово - селско. Чочи, ти усещаш чувствата - направи го дълбоко, както би го направил Йовков - хем селско, хем ръцете ти да се разтеперят, когато го четеш.



Благодаря ти за критиката. И за да не цитирам и втория ти коментар, ще ти отговоря тук- прав си, този стил е доста по- различен от онзи, в който обикновено пиша, но с разказите за чичо Станчо започнах още като ученичка, макар че повечето от тях написах доста години по- късно. Абе дълга история. А колкото до сравненията с Чудмир, Елин Пелин и др. автори..., ами аз никога не съм търсила прилика с тях и ако такава се е получила, тя е станала случайно. Никога не бих се приравнявала с автори от такава класа.:)
цитирай
14. batstefan - Не му давайте
18.08.2009 21:59
на чичо Станчо много бонбони! Че виж http://mail.dir.bg/~steff/bonbonche.JPG
какво е направил. То от бонбоните му идват тези черни мисли.
Поздрави от БатСтефан. :) :*
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031