Хванала съм дръжката на вратата с единственото желание да вляза в учителската стая, да метна дневника в гнездото му и да отърча до онова място, където дори царските особи влизат сами. При това по възможно най- бързия начин, защото физиологията си е физиология. С тия петминутни междучасия, едва успявам да се смъкна от третия етаж до учителската стая, за да оставя единия дневник и да взема следващия, камо ли да мисля за облекчаване на естествени нужди. Делят ме секунди от заветната мечта и : "Извинете, може ли да повикате госпожата по английски?"
Обръщам се рязко към създанието, осмелило се да възспре дръзновения ми полет. Слабичка, издокарана като фолк- певица девойка, която едва си държеше очите отворени, заради тежкия грим. Най- вероятно осмокласничка.
"Ами те са осем- изръмжавам- коя от всичките ти трябва?"
Необръгнал човек би очаквал да му кажат фамилията на търсената личност, ама аз не съм вчерашна. Какво като сме започнали вече втория срок, а осми клас са подготве и имат по двадесетина часа английски седмично, при това само при един и същи човек?!
"Амииии- леко се позапъва момичето, а на мен вече дори не ми се ходи толкова до онова място( а и Слава Богу е голямо междучасие, все ще сколасам)- една такава..., по- млада..."
"Чудесно- щастливо се ухилвам- смъкнахме бройката на пет. Друг жокер ще ми дадеш ли?"
Тя живва изведнъж и: "Руса е!"
"Четири!"- споделям възторга и, понеже предвкусвам края на налучкването.
Лицето и помръква, май прекалено бързо се зарадвах, после се сеща:" С къса коса!"
"Няма да се отчайваш- бързам да я успокоя- станаха три. Напъни се още малко! Знам, че можеш да се сетиш и за друго!"
Истината е, че мога много лесно да разбера коя точно "госпожа по английски" и трябва. Необходимо е само да я попитам каква специалност е, но малко ме е яд. Тя сбръчква чело. Направо виждам как мозъчните и клетки се гърчат от напрежение и тъкмо решавам да я избавя от мъките, когато почти извиква:" Ходи с кафява чанта и розово червило!" И се ухилва победоносно. Ще речеш, че е открила лек против рака.
"Ей сега- казвам- направо ме хвърли в недоумение. Изобщо нямам идея за кого ми говориш!"
И понеже девойчето е готово да ревне, а мехура ми пак започва да напомня за своята пълнота и най- вече, защото започва да ми писва, набързо приключвам разговора :" Коя специалност си? Аха! Значи ти трябва госпожа ...Изчакай!"
 Миналата година мен ме търсиха като госпожата по биология с червената коса. Когато работех в Корабостроене- то( то вече не се казва така), един образ в края на годината искаше да повикам "класната, която преподава по български, ами... една такава с бухнала косичка." Случаи много.
 Всъщност, смея да твърдя, че всички ученици, на които преподавам ми знаят фамилията. Само дето се наложи за целта в продължение на месец, всеки път като вляза в час, да си я записвам на дъската. Ей тъй, на инат малко. Аз влизам в десет класа. Ако приемем, че във всеки едни от тях има средно по 20 човека, а те са повече, това прави 200 деца. Всички те очакват да им знам имената! И аз ги знам!
В същото време на всеки клас преподават по около 12 учители, повечето от които познават като "госпожата по...". Е, наречете ме заядлива, но аз си имам име и искам да се обръщат към мен с него. Защото не казвам на никого :" На въпроса да отговори момичето, от третия чин, вдясно, в редицата към прозореца!"
Знам, че много хора ще кажат, че учителите сами са си виновни за тази безименност. И донякъде ще са прави. Донякъде! Докъде, всеки сам да прецени.
Аз още помня имената на всичките си учители, въпреки че скоро ще станат 19 години откакто съм завършила.

*Наложи се да извадя този разказ от"скрина" и да го поизтупам от прахта, защото вчера, докато проверявах тестове в празния кабинет се появи една девойка, която търсеше "другата госпожа по химия дето преподава в този кабинет". След половинчасов почти инквизиторски разпит от моя страна, разбрах, че за двете години, в които другата госпожа и преподава химия, младата госпожица е запомнила само малкото име на преподавателката си и " ми не знам имената на всички учители, щот са много". Е, много са! Цели 15 човека.
 

нещо старо, но го помняяяяяяяяя! Радвам се, че го пускаш пак!

Абсолютно те подкрепям!
Но това просто са хора,които не се интересуват.Това да не знаеш името на учителя си е все едно да нямаш никаква връзка с него.Да не можеш да го потърсиш,да се обърнеш към него.Абе,изобщо...тъпо е,много е тъпо.Учител ти е в крайна сметка.Нищо,те ще видят в университета. :evil: хаха. :))

хем се смея, хем се натъжавам...
Девойчето сигурно помни имената на всички фолкпевачки, ама даскалите на са важни за нея и не си напряга мозъчните гънки да ги запомни.
Жалко, но факт!

Еееееех :(

при тази постоянна смяна на учители, нищо чудно, че учениците не се напрягат да помнят фамилиите на преподавателите... По-важното, според мен, е, след като ученикът завърши и минат достатъчно години, да си спомня за "госпожата по английски" (за една единствена от всичките!).

Цеци, малко тъжно е, че го пускам пак, но здраве да е:)

ledzeppelin, за съжаление нещата в университета май не стоят много по- различно, но все пак... знам ли? Поздрави!

Кроталка, какво да ти кажа относно важните неща за младото поколение. Вчера имах интересен разговор с един младеж, който в началото на учебната година се опитваше да ме действа с номера" ако ме освободите от час, няма да се въртя, да говоря и да ви преча". Понеже аз съм инато говедо и му казах" Аз два часа седмично мога да те преглътна, но ти ще живееш със себе си цял живот, така че ми е много мъчно за теб." и той реши да стане редовен като женски месечен цикъл- яваваше се се веднъж седмично, обикновено когато правех тестови изпитвания и после зачезваше с обяснението, че имал важна работа. Та вчера младежът ме потърси и ме пита какво сме щели да правим, понеже има три двойки. Ще ти спестя пълният ни разговор, в който кротко му обясних, че аз проблем нямам, а той. Но накрая не се сдържах и попитах защо си губи времето в училище, щом за него има по- важни неща от образованието му и той замлъкна. Тъжно, а?

gothic, това е положението;)


djungla,
Съгласна съм за последните ти думи, но за първите- не особено. Не е чак толкова постоянна смяната на учителите, пък и за една година все можеш да запомниш няколко имена.

Нормално е да не запомнят имената, ако не ги използват. Ако се обръщат към учителите си с 'госпожо', 'господине' - естествено е по някое време да им изскочат от главите. Ние си пишехме имената на преподавателите ни в бележниците - и да забравиш - ще погледнеш. Случвало ми се е просто да ми излезе от главата името на класната ми, която ми е била такава в продължение на 3 години. Не всеки има услужлива памет и не всеки може да помни фамилии... Иначе описаните ситуации верно са нелепи - да се беше постарала героинята да си припомни името на госпожата, преди да я потърси. После пак да го забрави :+)

че занапред трябва да си изписваш името на дъската със златни букви. В българските училища останаха адски малко нормални хора, а чувството за хувор и самоирония в текстовете ти показват, че си сред тях. Така че - послушай ме! :)

Много добре позната картинка, това с 5-мин. междучасия, време за нищо, душицата под нокътя...да не би да бие онова чудо - звънеца, преди да си цъфнал пред стаята на съответния клас...хеле пък да те види шефа....мъка, мъка...та за какви нужди да говорим!
Миналата година тук в Б-с бях един от тези уч-ли по АЕ, търчах по етажите...всеки час в различна стая, еее...поне името ми знаеха:)))
Стискай още малко - иде ваканция:)

Ами когато отворят нашироко вратата на учителската стая и изрекат:Госпожо,а в стаята са десетина учителки,върви,че гадай за кого се отнася обръщението.

burberry, абе да ти кажа, аз понякога собственото си име забравям, лошото е, че после си го припомням:))) А иначе как лиричната героиня да си спомни името на госпожата, когато тя( героинята) никога не го е знаела;) Иронията е, че тази година преподавам на въпросното момиче и ако я питаш, веднага ще ти каже как се казвам. Явно не и е чак толкова къса паметта:)))

errorreport, много благодаря за милите думи. Не съм много убедена, че съм от нормалните, но щом казваш:))))

teachme, за щастие нашите междучасия ги направиха по 10 минути. А иначе стискам. Ама така здраво стискам, че се притеснявам дали после ще мога да олабя хватката:))

kaksiika, аз да ти кажа като викнат: " Госпожо, може ли за малко?", питам веднага- Коя от всички ни, гледай колко много сме тук:))))

Ааа,различно е,различно е.
Там не само имената ами и историите на живота трябва да им знаеш,за да претендираш за нещо. :) Е,зависи от университета,де.Тия дето си плащат по 1000лв. на семестър сигурно не са ги и виждали.

разбирам как е наживо "Нагоре по стълбата, която води надолу". А как ви е фамилията, Госпожо? )))))

Опитвам се да си спомня;))))

му е решението. За края на годината моите даскали така правят :D.
Аз обаче съм тежък случай - трудно помня фамилиите.
Госпожа Тотка; Госпожа Аделина; Благовеста ... Антоанета ...
На госпожицата си по програмиране, млада мацка, много забавна, директно й казваме Деси в час.
Ми тъй де, все ни се обижда за "госпожо", а ние не свикваме с госпожице и направихме сделка .
Българско училище.
Welcome here and feel nice fu**ed up !
П.П. Доживях да изпсувам!

Ми то и аз съм госпожица още, ама не се обиждам като ми кажат госпожо. Все пак делови хора сме. А баджвете не са лоша идея, макар че каквато съм разсеяна, баджа все ще си стои в къщи без мен;)