Моето рисче много обича поговорките. Съвсем наскоро по повод поредното ми мрънкане, че съм се поналяла, дълбокомъдрено  заяви: " Те килограмите идват на кон, но си отиват пешком".
Е да де, ама лятото не го интересува че сланините ми хич не бързат да се махат( както и вас , но блогът си е мой и мога да си пиша в него каквото си искам). Ей го де е юли, а сестра ми още април заяви, че ще ни докара Гого щом леля му приключи учебната година, за да може те двамата( леля и Гого) да ходят спокойно на плаж. Ми то хубаво, но горнището на банския ми стои като звездички на танцьорка от карнавала в Рио( де Жанейро), а за долнището да не говорим. Затова взех твърдо решение да забързам пешачката на излишните килограми и от сутрин до вечер се пъна с разни гимнастики и други мазохистични техники. По този повод поднових и сутрешния крос в морската градина. Едно време като бях млада и луда ставах още в 5:30, но сега убий ме, обаче в такъв ранен час душа се мърда, снага- не. Затова първо се наспивам, после си изсърбвам кафето и чак тогава се скопосвам с екипа и хуквам по алеите.
Обикновено в работните дни бягането минава спокойно, чак монотонно и малко се плаша, че ако взема да се просна нейде по пътя, ще ме открият чак на другия ден. Но не и днес. Все пак е неделя.Часът е около 11 и дори преваля.
Всеки уважаващ себе си бегач знае,че е много важно да направи разгрявка на мускулите. Докато се  занимавах именно с това, покрай мен преминаха майка и около пет годишно момиченце.
" Мамо, мамо, защо тази леля се чекне така?"
От удивление и неудобство мамата едва не се разчекна и тя, а лелята почти достигна до  положение шпагат. Което си е малко болезнено, още повече, че шпагата никога не е бил сред уменията ми. Не дочаках отговора на мамата, събрах се на бързо и се впуснах в  умерен тръс.
Почти веднага се натресох на  пенсионерска агитка от седем- осем набори на баща ми, които  се връщаха от плаж и  се бяха разпрострели като за манифестация.  Предприех отчаян и рискован опит да ги преодолея.
" А помните ли Станка?"- току пред мен се запъна единия и аз веднага направих финт в ляво-" Беше най- хубавата мома в гимназията. Имаше дететородни органи като слънце."
Че пък колко точно от детеродните органи на жената може да види един мъж, понеже аз доколкото разбирам от биология, не че е много, на показ е само един, другите малко дълбоко и вътрешни ми се струват, за да можеш да ги зърнеш с просто око.
" Да, да. Така беше"- потвърдиха поне четирима от групата.
Я гледай ти, освен най- хубава Станка явно е била и най- оборотна от момите в гимназията. Разгеле, преодолях и последния фен на Станка и поднових умереното темпо. Птички пеят, слънце пече, струйки пот се стичат по тялото ми, но аз бягам. Уверено. И се опитвам да дишам правилно, което никак не е лесно. Видях бабето секунда преди да я гепя за врата и успях някак да променя траекторията си. Ама как изскачат тия хора от страничните алеи като, че ли са сами! Тя само гледката на бабата по бански е достатъчна да предизвика сърцебиене, а когато е съпроводена и с внезапна поява току в краката, може да гътне дори и кон. Все така бягайки си плюх в пазвата и продължих.
Поредните, които си мислят, че света е техен- баща, майка и момченце. Започвам да ги заобикалям, но неволно ставам свидетел на разговора им.
" За какво искаш да си говорим Леонардо?"- пита бащата.
Кой нормален човек ще си кръсти сина Леонардо, беееееее?!
" Искаш ли да си говорим за любов?"- продължава таткото.
Тоя определено не е наред. Майката  ми оказва лека съпротива и не ще да ме пусне, но аз не се отказвам лесно.
" Да, да, да."- подскача момченцето.
" Ти след няколко години кой знае какви ще ги вършиш, затова няма да говорим за любов."- отсича майката.
Ми говорете си за е***е и ми освободете пътя, мисля си и най- накрая успявам да я заобиколя.
" Ето виж, една леличка тича"- споделя таткото,понеже другите може би са кьорави и не са забелязали отчаяните опити на леличката да премине, а сигурно са и глухи и не са чули и усиленото и пръхтене...
Туп, туп, туп. Ей след онзи завой е края на трасето и после поемам в обратна посока. дет се вика, зора остава наполовина.
А на завоя, ах на завоя! Разбирам, че на човек може да му се припикае без оглед на място и време, но бива ли така още на първото дърво край пътя да извадиш инструмент и да се заемеш  с освобождаване на напрежението?! И защо си мислиш, че като си с гръб към тия дето идват отзад, няма да си на ачиккириз с другите, които идват от там отдет идвах  аз?! Не се загледах много, все пак мама  ме е учила, че не е прилично да се зяпат хората. 
Ето го края на трасето.  Заобиколих чичкото, който стоеше като побит камък и се понесох в обратна посока.  Пътя на връщане е по- гаден. Започвам по старата система- да стигна до тази пейка. Сега до онзи кош за боклук. До лампата...
Младежът с колелото се опита да ми направи път точно, когато го заобикалях. Братска прегръдка между двама ни, съпроводена с левия ми лакът в неговите ребра( без да искам естествено). Притесних се, че може да се наложи да му правя изкуствено дишане. По принцип не ми представлява  проблем, но  с тая белодробна хиповентилация, която имах в момента едва ли щях да съм му много полезна. За щастие  скоро  успя за поеме дъх самостоятелно, така че продължих.  От опит знам, че  в този участък на алеята из гъсталаците отдясно се спотайват ексхибиционисти, затова хич и не погледнах нататък.
До онази пейка.  До лампата. А сега до коша за боклук. Ще взема да си купя mp- тройка...
Край.

не става ли с нещо като психотренинг (ако това е думата) - лежиш си на дивана и си представяш, че тичаш?

четох една статия, според която показателите на група от 20 правеща упражнения и на друга от 20 представящи си, че ги правят били еднакви.

Leka no6!!!!Priqtna rabotna sedmisa!!!!!

красотата изисква жертви! Нали за това се казва - "Трай бабо за хубост". Като се вталиш ще забравиш всичките мъки.

Радвам се, че се появи отново:

:)

Успех с бягащите....мисли :) Поздрави!

бягаща:))

морска градина бих побягала и аз, без да ме е еня за пенсионерите, пикаещите и ексхибиционистите. Само да чувам морето и да ми прелитат гларуси. Ееех, мечтиии !...

11ч е най-странното време, което съм чувала за кросчета:) Оня ден докато стигна до Славейков към обяд и се върна (и то по-скоро пълзейки), бога ми-загубила съм поне 2 кг. Много жега, бе кака:)
А за Леонардо...мхмхмхм, красиво и звучно народно име:Р
Муц :*

... на заглавната страница на Оня сайт върховите спортни постижения водят до върхови сексуални такива. Ето например аз мога да еба по 6 часа, единственият проблем е, че никоя не ми пуска.

@rummi, пробвах с представяне, ама не става;)

@vanito,благодаря и на теб.

@nkf, тъй де:)

@mariani, поздрави и на теб:)

@ady, добър вечер от бягащата, ама днес беше по задачи, а по всичко личи, че и утре ще е така:)

@анонимен, бе то и на мен не ми пука, ама много се пъхат под краката. А мириса на море нещо ми се губи;)

@Джулс, много е жегата, така си е. Обаче ще ме прощаваш, но Леонсио е по- звучно.:)))

@кака, то и движението е здраве, а за пускането нали знаеш, докато не си поискаш, няма да ти дадат:))) Вярвам в теб, ти можеш!

Не разбрах какво да си искам.

Да ти пуснат бе, кака. ех, ама си и ти...

Не разбрах какво да ми пуснат.

Ми каквото и да ти пуснат, все е гювеч, нъл тъй. Не ставай и ти сега като просяка- дали му една краставица, а той казал, че е крива.

Че като си я настърже на таратор не личи, че е крива.

Е и аз това казвам. Така, че каквото ти пуснат- стържеш и туй то.

Че то и без това на брадата си мога да стържа моркови. За какво ми е да си искам допълнително за стържене?

За да се спази принципа на пускането. Пък и ако не искаш, не стръжи, прави ги друго. Все пак трябва да оправдаеш твърдението си за шесте часа.

Само моркови ли да стържа 6 часа или може и тиква?

Може и тиква. А после ще си опечеш тиквеник.

Къде се е чуло и видяло тиквеник да пече тиква?

Винаги има първи път, кака.

благодаря ти, че побяга из любимата ми морска, въпреки всички нарочно пречкащи ти се ;)))

Леонард...Познавам един Леонард Сапунджиев

бях забравила тази сочна не наша думичка ачиккириз

знаменито описваш своите перипетии
има един конкурс, хасковски, за хумористичен разказ/стихотворение "Хасковски каун", тази година мотото е "Луд на шарено се радва", мисля, че имаш добри шансове! :))

благодаря за предложението, но конкурсите никога не са ме привличали. Не ми е там мястото. Поздрави!:)

Е-ееех,е-ееех,и замириса на море
/не,че и аз не съм израснала,а и не продължавам да живея край него/.Очаквам и ,,Бягащи мисли-"2,пък що да не и,,Бягаща по вълните".

е това за Станка ме разби! както и всичко останало...удоволствие е да те чете човек, chochy ...хич и не смей да изчезваш вече! от цялата тая енергия спечелена с бягане, трябва да остава нещо и за нас :)
целувки от мене :)

kaksiika, не обещавам нищо за " Бягащи мисли"- 2, но за " Бягаща по вълните" категорически отсичам, че не може да се осъществи. Това поради технически причини, никак не ме бива в плуването. По- коро може да се осъществи" Потъваща под вълните".

venercheto, добре, ще се опитам да не изчезвам повече. Или поне не за дълго. Целувки и от мен;)

Чочи, обичам те :))))))

Не може да не обичаш човек, който толкова хубаво пише!!!!!!!

понеже не си ме чувала какво говоря;)