Имам една отдавнашна мечта. Да напиша постинг, който хем да бъде кратък, хем толкова съдържателен, че да предизвика бурни аплаузи и всенародно възхищение. Даже си нахвърлях няколко идеи за евентуалността на творбата.
Първоначално мислех да напиша нещо от сорта на:" Днес станах по първи петли и до пукването на зората направих...".
Съботажът на мисията дойде отвътре. ОрганизЪмът ми оказа яростна съпротива на идеята да цъфна по тъмно, въпреки високоинтелектуалната цел на занятието. Явно нивга няма да разбера на какво съм способна в малките часове на денонощието.
Мен обаче провалите никога не са ме възспирали, затова се насочих към любовната лирика. Сред уханните цветя
с обич ще ти налетя.
Страстите ще са със бис,
щото ти си моят Рис! Откровено да си говорим, но въпреки красотата си, този стих е твърде кратък и направо си плаче за втори куплет. За съжаление, макар че силно ме вдъхновява, моето рисче има и навика да ме разсейва, така че засега творбата си остава незавършена, а съответно и неподходяща за публикуване.
Естествено, не се оставих на някаква си малка спънка да ме спре от постигането на заветната цел( влизането в топ- а, който и да е той). Мислих, мислих и аха да пукна и аз като патката и измислих:
Kakvo mislite za filma "The Devil`s Tomb". Za men tova e ujasno stoinosten film i aktiorite igraqt mnogo qko. Haide, ne se stiskaite, molq vi kajete si mnenieto!"
 И веднага лъснаха два основни проблема. 
1. Поради вродената ми простоватост и консервативно възпитание, все започвам да пиша на кирилица( че ми по- лесно) и винаги като се наложи да ползвам латиницата се започва едно туткане и буткане, не ти е работа.
2. Аз тоя филм даже не го бях и чувала, просто взех заглавието му от Замундата. Значи, ако искам да отговарям адекватно на читателските мнения, ще трябва да го гледам, а нещо не съм мотивирана, че си заслужава напъна.
И тук ударихме на камък. Междувременно ми хрумна друго:" Днес си направих сандвич с кашкавал и салам. Изядох го и ми стана тежко. После гледах" Как закалялась сталь" в оригинал и ревах като бога."

Така... Лошото е, че аз нали съм на диета и сандвичи не ям, а е някак твърде прозаично да напиша, че съм си забъркала поредната доза овесени трици с кисело мляко. Още повече, че се тъпча с тоя силаж направо насила.
А" Как закалялась сталь" го гледах още миналия век и дори тогава не ревах, въпреки че все още притежавах крехка и лесно ранима тийнейджърска душа. Защо? Не знам!
Може би няма да е лошо да напиша нещо за времето, но това никак не отговаря на критериите ми за емблематичен постинг( тук е момента да благодаря на всичките си учители по литература и особено на др. Иванов, на чиято работа дължа богатия си речник. Благодаря също на мама, тате и цялата си рода до десето коляно, понеже никога не са спирали творческите ми пориви).
Най- накрая ми хрумна възможно най- гениалната идея- за статия, отразяваща актуалните събития от ежедневието.
" Днес имаше земетресение. На съседа му изпадаха плобмите, а нашата тоалетна чиния се сцепи на две, както преди 15 години, когато тате изля вътре врялата вода от казанчето, дето вряха компотите. От труса пък на мен ми слезе фецеса, но поради технически причини няма де да го снеса. Добре, че срещу нас е морската и сега отивам да се изтропам в храстите."
Супер! За съжаление, докато се натуткам и друг автор побликува постинг с подобно съдържание. Значи или някой хора са развили телепатични способности или старата максима, че великите умове мислят еднакво ще излезе вярна. Но и с този проект нещата приключиха скоропостижно.
Явно няма да ми се отдаде скоро да напиша кратък, но всичкоказващ постинг и ще се наложи да продължавам да пиша многословни глупости.
Ей на и този дълъг стана.
*Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно случайна и не е търсена нарочно.

Хахаха! Ми пробвай с нещо като екзистенциални въпроси от типа "Не разбирам защо не ме харесва". Ревове и сополи по несподелена лИбоФ също може да свършат работа, от типа "Тооолкова го обичам, пък защо, според вас, той ме предаде?" и др. подобни.-:))
Поздрави, хубаво е като наминаваш-:)))

винаги много съм се радвала на умението на хората да псуват между редовете:-))). Обаче, да не те разочаровам, но според мен "действителните лица и събития" няма да се припознаят...Много се радвам, че пак си тук :-)

Регистрирай се във Фейсбук и там от немай къде ще пишеш кратко ;)

кратък, ама аплаузите и възхищението си ги имаш :)))

Интелектуалният запек се бори само с логорея!
Вземи пример от най-четеният, колкото по-малкото мисли докато пише, толкова повече пише и повече го четат ! :)))

с мириса на лятото - всички сме на диета :):):)

@totoni, ми как да опитам като той все още ме харесва( да чукна на дърво), не ми се ще да лъжа;)

@yoshi, ако щат пък, важното е, че ние ги познахме. Нали?

@ kavarma, аз там отдавна се регистрирах. Не знам за кратко, но там пиша още по- рядко. Все ме юркат да покрепям разни каузи, повечето, от които не ми говорят нищо и избягвам да влизам.

@gothic, не е, щото пак се олях. Водолей, какво да ме правиш:)

@valsodar, аз имам една Теория на констипацията, но нея ще я споделя в специален постинг, ако не ме домързи:)

@sis, аз съм като оная дето все на диета и все закръглена, каква е тая съдба не мога да разбера;)

@

"хващам" се за последното ти изречение:
"аз съм като оная дето все на диета и все закръглена, каква е тая съдба не мога да разбера;)"
Още 2-3 фрази и ето ти кратък постинг, който ще привлече голям интерес:)))
Дерзай, chochy!

Ти си култова мацка :) Т'ва е :) Просто си култова!!! :)

пробвай с "Аз се събудих като това, което ти не вярваш, че съм, но аз въпреки това доказвам, че не бих могла да бъда, защото възпреятията ми пречат да осъзная като коя ме виждаш всъшност" - в кратце, шизофренично, дълбоко емоционално, загадъчно-all inclusive:D
Ех, тази морска..чакам с нетърпение август да акустирам там.
'Ма много хубавоооо бееее:))))))))
ПоСдрав:):*

@libertybell, небях се сетила, но благодаря за свежата идея;)

@mitternacht, благодаря за милите думи, направо немам думи:)))))

@Джулс, не ти ли се оплетоха пръстите, докато го напишеш това? Обаче идеята си я бива, спор няма:))) Ако знаеш сега какво е хубаво в морската... тиферич!:)

чакаме нов сериозно-ироничен разказ,там си ти е силата,като патица по китайски в сладко-кисел сос,а тюрлюгювеча остави на по-неумеещите

тя силата ми беше в косите, но откак се подстригах, съвсем оглупях:)))

Ама не се сърди, то е в духа на лирическия реализъм:

"Майната на всяко нещо,
майната на туй-онуй,
във живота е чудесно
ако имаш дълъг х..арактер,

като камък на шия,
като биле за жар,
като черна шамия..." и т.н. ипр.:)

да издадеш наръчник "Съвети за младия блогър", ако не са те изпреварили вече P~~

Аз веднъж пробвах с нещо като наръчник, ама нали съм пусти мързел си останах само с първата част. Затова мисля да не опитвам отново:)