Човек дори добре да живее, болничните рано или късно свършват и се налага да се върне на работа. Като вчера- след 37 дневно отстъствие отново прекрачих училищните двери и влизах в часове. Зарадваха ми се, да си призная и аз на тях, макар че все още се измарям лесно и на моменти изпитах огромното желание да се опъна на дивана в учителската и да му дремна геройски. 

Отдавна не съм писала в блога си и... едва ли скоро ще го направя. Абе направо да си призная, че съм решила да се преместя другаде. Засега още нищо не съм публикувала там, но ще свирна когато го направя. Имам няколко почти готови неща.

Довиждане!

Щом са свършили болничните се надявам, че вече си здрава, а това е най-важното!
Светъл празник!

Искрено се надявам вече всичко с теб да е наред, хубави празници ти пожелавам :)