Днес направих едно фундаментално откритие. При това толкова рано сутринта, че просто не мога да се въздържа и ще го споделя. Тръгвайки в мразовитата ранна утрин установих, че хлъзгавостта на улиците е обратно пропорционална на падналото количество сняг. Което на нормален език ще рече, че колкото по- нищожна е дебелината на снежната покривка, толкова по- заледен е терена. То че снощи валя снежец, валя. Ама да не мислите, че ни затрупа?! Поради липсата на по- точен термин, бих нарекла наличния сняг мизерен. Което не попречи за миг живота ми да се превърне в жестока борба за оцеляване, насочена основно към стремежа да се задържа във вертикално, макар и леко кандилкащо се и несигурно положение. Почувствах се като Архимед, който след пльосването си във ваната открил Архимедовия закон. С тази разлика, че вместо във вана аз едва не се пльоснах насред улицата( при това многократно) и отново за разлика от него нито имах време нито желание да крещя по улиците „Еврика”, та се разминах само с една измърморена изпод шала попръжня. Но пък тя, попръжнята, беше от сърце и носеше бодрия дух на желание за социализация с различни чужди, макар и неуточнено чии роднини. Представете си в 7 сутринта, аз(и други нещастни души, наказани с раннобудна работа) само частично разбудена от първото кафе, опакована прилично(това заради зимното време, не че ми е хоби да се увивам в шуби и шалове) излизам от входа и вместо да се завлача по обичайния начин към месторабота, изведнъж правя такова велико изпълнение на двоен толуп, троен аксел и салто мортале в едно, че би накарало и най- големите корифеи на фигурното пързаляне да позеленеят от яд. Ако не се бях стресирала от неочаквано откритите си възможности в този спорт, сигурно щях да се ядосам, че няма поне една жива душа наоколо да аплодира майсторството ми. За щастие съвсем наблизо имаше неутъпкан снежец, който бодро хрупкаше под ботушките ми и никак, ама никак не се пързаляше. За съжаление много скоро той свърши и аз се оказах пред терен, който не вещаеше нищо добро и чийто край се губеше там някъде в необятната далечина. Не знам защо реших, че небрежното приплъзване ще е най- добрия начин да се придвижвам върху излъсканата настилка. Добре, че наблизо имаше един простор, в който успях да се вкопчва някакси в последния момент. Трябваха ми няколко секунди да се осеферя и да възвърна дихателни способности, след което все така провесена на простора опитах няколко различни стъпки с цел откриване на най- подходящата за придвижване при зимно- ледени условия. За да не губя ценно време и да не дотягам веднага ще споделя, че най- подходяща се оказа онази, при която крака се повдига като за маршировка, но вместо да изпъвам целия крак, аз го свивах в колянцето и го пусках  отривисто надолу. Пуснах опората си и заситних без да ми дреме особено как изглеждам отстрани. Трябваха ми няколко минути, за да осъзная, че притропването иде от мен самата и притеснението, че се е намерил достатъчно луд да ме преследва по пустите и заледени улици напусна изтерзаната ми душа. Походката наистина се оказа ефикасна, но много уморителна. Силите вече ме напускаха, когато най- сетне се добрах до нова непревзета територия с хрупкав снежец. А после стигнах до светофарите. Ако си мислите, че тук нещата се оправиха, забравете. Както би възкликнал поета: „ Те сега си  **а мамата!”, но пък е известно, че моите поетични възможности са нищожни, затова само въздъхнах тежко и поех с новата си походка тип” наакан петел”(или кокошка, ако държим на подробности като пол, например). За малко да се претрепя щото се зазяпах как пича с фолксвагенчето се врътна на завоя, но в крайна сметка и двамата оцеляхме и поехме по своя път нататък. Краката ми се схванаха от тропане, задните ми бузи така се втрещиха от напрежението, че все още имам чувството, че седя на камък, а не на собствения си дирник и дробовете ме заболяха от сдържането на дъха, но като в просъница се добрах до улицата с оградките. Боже, как им се зарадвах! Прегръщах ги като родни братя и сестри. Така ги стисках, че ако дишаха щях да ги задуша. Обаче свършиха.  Остана най- трудното. Улицата покрай училищната сграда. Тук задачата се усложняваше от щъкащите наоколо ученици. Някак не ме влечеше особено да ставам за резил пред тях, ако и никога да не е късно за това да се изложиш на публично място. Съзрях спасението в дърветата. От ствол на ствол и се добрах до школските двери. Последен напън и щурм на стълбите и вече бях вътре. Поспрях само за минутка да си поема дъх и с напета крачка се засилих към втория етаж. И тогава света отново се завъртя пред очите ми. Този път на виртуозното ми премятане се насладиха няколко първокласници и техните родителки и една солидна група ученици от горните класове( не съм много сигурна, но май не видях познати лица сред тях). Изненадващо успях да се паркирам на петалата си и без да се оглеждам се отнесох към учителската с цялото достойнство, което ми беше останало. Всъщност, снощи си мислех днес да напиша пост за досадниците по опашките, пък то виж какво се получи.

Едвам пиша от смях....Чочка представих си всичко много живо! Сега марш да си вземеш гореща въна, че да не те хване мускулна треска.

Е то хубаво, ама отде да я взема тая вана? Ние сме само с душ. А и вече е късно, мускулната треска ме тресна.

на лупингите - по-малко:). За много години, и както тук се поздравявахме в първия работен ден, когато в офиса беше 3 градуса - за много, и по-топли години:-)

за много и по- топли години:)

за много години, Чочиии!
и второ- върна се, ура! (и така - три пъти)

п.п. трето- спасението е чувал сол! ръсиш пред себе си и чакаш да се разтопи, после пак - крачка, ръсиш...и така, някъде по пладне си на работа.
А още по сериозното спасение е терлици обути върху ботушите. ай да видим как ще се плъзнеш с терлици :-) не коментирам, разбира се, естетиката на гледката. оня ден исках да го пробвам тук. с тия три реки и липса на пешеходци (освен двама -трима ентусиасти като мен) просто исках да седна на бордюра и да си обуя чорапите над ботушите. възпря ме единствено фактът, че тук са с много високо обществено съзнание- линейката на психиатрията щеше да долети на двайсетата секунда, повикана от загрижени наблюдаващи.

Chochy, от много време те чета с удоволствие, което бих искала да споделя с повече хора. Би ли се съгласила да публкуваме някои от твоите материали в ide.li - сайт за българите по света? Методите за оцеляване в зимни бургаски условия, например, биха се чели с голям интерес от българите по цял свят. За пример: аз се кисках до посиняване в тридесетградусовата жега на лятното утро в Бризбън, Австралия. В иде.ли винаги цитираме източника на материалите и добавяме линк към съответната интернет страница.
Ако искаш даразгледаш сайта, за да добиеш лични впечатления за тематиката, съдържанието и списването: www.ide.li
Ако искаш да реадктираш текстовете преди да ги публикуваме можеш да ги изпратиш в окончателен вариант с бутона "Прати статия" най-отдолу на сайта. В противен случай аз мога да ги копи-пейстна от блога ти, за автор ще посоча псевдонима Chochy.

Поздрави от другата страна на света!
Пиши ми тук в коментарите, ако си съгласна.

Изабела Шопова

Гласувам тук. С ръце и сърце ...

Много ми е приятно да те чета. Винаги успяваш да ме развеселиш, макар, че не е добре човек да се смее за чужда сметка.
Приятна събота и неделя, почини си и релаксирай. :)

първо - за много години :)

второ - липсваха ми писанията ти :) радвам се, че се появи :)))

трето - за трето не се сещам, че още си пия първото кафе :)

Радвам се, че отново си тук:)Липсваше! И аз гласувам тук:)

Смях се от сърце! Но не се надсмивах!!! Разпознах се донякъде в текста със собствените си пешеходни изпълнения в зимни заледени условия последната седмица :)))))

Заинтригувах се като прочетох за фундаментално откритие защото такива много рядко се появяват но после разбрах че се отнася за практическо такова наистина доста късно направено като се има пред вид възраста Ви но затова пък написано с много приятно чувство за хумор.Явно че рядко уважаема Чочи Ви се е налагало да ходите по снега за разлика от мен самия но да Ви кажа винаги съм го правил с неудоволствие.Също така искам да Ви поздравя че много правилно сте налучкала позиционирането на крачетата точно така се прави защото ако следваме обичайната за човеците походка просто ще се заринем в снега.Ако сте наблюдателна може да погледнете как вървят котките при различните ситуации и ще откриете съвършенството на природата им.И като последен съвет да не се заблудите нещо ...когато снега е вече размекнат също е мнго хлъзгав и тогава Вашето откритие не е валидно.

благодаря ти за ценните идеи. То аз за терлиците бях чувала, но кой да нае, че ще ми трябват.:)))

за наша радост до весене, леене на куршум и други средства за преборване на уплах и стрес няма да се стига. За много години!:)))

можеш да " цопваш" на воля. Аз претенции за фундаментални постижения в литературата нямам. Поздрави!

благодаря ти, но винаги съм казвала, че кйто не пише, няма защо да лежи на стара слава и да получава гласове. Пък да ти кажа не винаги и заради написаното си заслужава.;) Поздрави и на теб!:))))

приятен уикенд и на теб.:)

За много години другарко Вера!:)
Сега сме тук, за утре не знаем, щото тоя мързел дето ни е налегнал направо ще ни изяде душичката.:)
Пък аз съм вече на второто кафеееееееееееее, да тъй яд!:)))

за много години. Аз пък ще гласувам другаде:)))

А мислите ли ние колко сме сиротни без вашето неповторимо чувство за хумор?

пп яд ме ами, дори съм на път да си изям ушите от яд :)

друго си е да срещнеш сродна душа, вряла и кипяла като теб в казана на ледените улици:)))

ни мъ импонирайте, исках да кажа опонирайте щото ся ши напиша още нещо;) И не си яжте ушите, че как ще виждате тогаз? А?

съгласна съм с всичко, което казвате. Но кажете ми както да направя това откритие по- рано, като в Бургас снега не е целогодишно явление? За размекнатия сняг знам, дори имам опит. А за наблюдателността..., ами какво да кажа като съм в челните позиции на блеещите баирите?:)))
Поздрави!

Евала за проявения спортен хъс :)

благодаря:)))

Честита нова година. Радвам се да срещна стара позната :) Гимнастиката винаги е била полезна, независимо от обстоятелствата и условията. Особено на чист въздух. ;)

честита нова година и на теб.
Не отричам, че гимнастиката на чист въздух е много полезна, но все пак аз съм си бургаско чадо и мръсния въздух ми действа по- добре.:)