День седмой и день восьмой 

Мила мамо, 
на седмия ден се събудих с лющеща се фасада. По лицето ми висят малки, големи и още по- големи фаши белеща се кожа, които въпреки че търках усърдно до премала с пемзата за крака, не щат да се махнат. Само кремът ми за напукани пети придава на лицето ми относително гладък вид за около час- два, но като гледам скоростта, с която намалява съдържанието на тубата, май ще ме видиш в целият ми блясък и красота. 
Денят мина неусетно почти. Приключихме програмата "Робин Худ" и децата ни благодариха. После Наташка, руската ръководителка измисли някаква странна игра, в която всяка стая трябваше да направи своя фирма със собсвена валута, да предлага услуги на другите и да печели пари. Мислех през това време да се отдам на отдих край басейна, но в стаята ни нахлуха пет- шест деца и проявиха твърде нездрав интерес какви услуги ще предлагаме. Така с Дани се принудихме да спретнем набързо едно студио за красота. Това ти го пиша с голямо прискърбие в душата, защото не само, че не можах да полегна на слънчице, както го бях замислила, но и до тоалетната не сварих да ида. По едно време в нашата стая заприлича на "преселението на народите". Свърши ми и пастата за зъби, с която правихме на момчетата прически тип "таралеж". Ако ни плащаха наистина, щях да се върна с първия си милион. Вечерта си направихме лагерен огън. На мен се падна честта да пека сатленките, които хич не бяха пет- шест. Накрая си мислех, че ще посрещна зората ей така-наведена над скаричката, заровена в жарта. Опуших се цялата, изгорих си пръстите и още няколко други екстри, от които ще запазя трайни белези по тялото си. Накрая като се нахраниха, децата си събраха багажеца и се изнесоха към хотела да спят. Ни една песен не изпяха... Това беше много странен лагерен огън. 
В полунощ качихме Лариса на таксито за Плевен. Още веднъж и обясних най- подробно какво да прави на гарата, написах и на едно листче как да си поиска билет на български и я връчих на шофьора. 
Днес сутринта след закуска автобусът ни дойде и поехме пътя към дома. Първо минахме през "Орешака". Там Дани трябваше да превежда( нали е завършила руска гимназия). Аз понеже се позабавих в офиса, докато се разплатя и като се присъединих към тях заварих цялата дружина супер отчаяна, включая младата ми колежка. Оказа се, че на нея превода в ефир нещо не и се отдава много( под секрет, ама на нея по- често и поправяха окончанията пък уж падежно ги слагаше). Затова се наложи да помагам. После посетихме Троянския манастир и си запалихме по една свещичка. 
Сега пътуваме с автобуса към Обзор, където ще оставим русначетата и се прибирам. Да ми сготвиш нещо, което няма да иска да ме изпапка! Моля те!
15.06 и 16.06.2008 г.                                                   Дъщеря ти!

сте тръгнали точно преди панаира..:( А иначе е интересно и има какво да се види. Народ и прочее..:)

и този път оцеля. то не че се тревожех много де - аз си знам че сме от неизтребимият вид :) откачалки

:))) Симпатяга! :)))

Мдаааа, оцеляхме и този път.:)))