День пятый и день  шестой Мила мамо,   Както може би се досещаш по дългото ми мълчание, мързела ми вече достигна своя апогей. Много е вероятно дори аз да се прибера преди писмото ми да достигне до теб, но карай. Освен това дните малко ми се сливат вече. Честно казано не помня много какво правихме вчера. Отпред имам отличен загар, но отзад съм бяла и това си е. Шезлонгите са силно неудобни за изпичане на гръбната част на тялото, щото са някакъв модел, който няма разгъване. Пробвах да се просна на моя по корем  с цел уравновесяване на тена, но скоро кръста ме заболя, а като се опитах да стана се оказа невъзможно. Наложи се Дани и дечицата да ми се притичват на помощ и накрая с дружни усилия успяха да ме изправят, но ми трябваха няколко часа да се оттърва от походката на Робокоп. За закуската вече няма смисъл да ти разказвам, важното е, че успях да я погълна преди тя да стори това с мен. Днес ходихме на поход до Арката на свободата, покрай която минахме с автобуса на идване. Пътят не беше много, а и аз обичам да ходя, само да не беше толкова горещо или поне малко сенчица да имаше. Като се изпукахме по ония ми ти огрени от слънцето баири, дори спортистите взеха да изплезват езици. Пътьом налетяхме на трима мургави сънародници, които беряха боровинки. Единият от тях реши да скрепи дружбата между народите като ги почерпи с боровинки и много бързо съжали за това, защото скоро на пълната  му кофичка й се видя дънцето. Дори да е таил надежди, че след като му изпапкаха урожая, братушките ще се ометат по пътя си, не позна. Дечурлига и ръководителки напъплиха по склона като планински кози и набързо опоскаха де що боровинка има. Сигурна съм, че зърнах сълзи в очите му, когато с подновени сили щурмувахме баира и се оттеглихме. Мамо, продължавам да се тормозя с руския. Всъщност най- много ме терзаят падежите. Признавам си, че хакам окончания по благозвучие с надеждата да уцеля правилното. Успокоителното е, че има и по- зле от мен. В ранния следобед, когато мислех да се отдам на заслужен отдих и покой под формата на кротка следобедна дрямка, някой потропа на нашата врата. Понеже Дани мътеше нещо в тоалетната, се наложи аз да отворя. Можеш да си представиш колко силно се изненадах, когато пред прага видях барманката, готова да ревне геройски
-  Може ли- вика- да дойдеш долу, че нещо не можем се разбра с треньорката. И аз нали съм възпитана, това е грешка на твоето възпитание, се затътрих към първия етаж. А там треньорката със същия отчаяно- окаян вид като барманката, а около нея струпани готвачката, помощник- готвачката, сервитьорката, рецепционистката и управителя, подредени като за отстрел. Като ме видя лицето на треньорката светна от радост, увисна на ръката ми и:-  -Катерина, помогите, они ничего не понимают. А барманката от своя страна се провеси на другия ми свободен горен крайник:
- Кажи и моля ти се, че нямаме сливи. От половин час повтаря, че иска „кофе” със „сливки”. Аз и казвам, че няма, а тя не мирясва. Целият персонал се изреди да й обяснява, ама тя- със сливки та със сливки. Виж там, кажи и, че нямаме сливи, ако иска има ябълки, банани, дори диня остана... Ето в този миг мамо, аз се почувствах гениална. За първи път в живота си. Прокашлях се авторитетно: - Не мога да й кажа такова нещо аз. Жената иска кафе със сметана. И как да ви повярва, като сте я изпукали там в купата на видно място. След този случай си ръгам окончанията с чиста съвест и без да се замислям особено. Засега спирам, че ентусиазма от писането нещо ме напуска...           13 и 14.07.2008 г.                  Аз  

друго щеше да е да и кажат :
да ги извадят от джоба ли ?

ще ме пукнеш!

Сливки а :))

а представяш ли си да им беше накипяло и да и кажат да си такова майката?

сливки няма. Само банани, ябълки и диня;)

Рускиня в магзина
- А у вас спички есть?
- Нет, у нас только с футболисти...

:)

този го бях забравила:)))

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Наистина са много смешни тия езикови неразбории, ама и ти си гениална в разказването!

то това става без да искам:)