Събуди ме алармата. Докато сънено махах с ръка в посока на врескало, за да го изключа, дочух познатото изтопуркване и:
- Лельооооо, будна ли си вече?
Гласът, с който изгъгнах нещо като "да" не беше моя, но пък идваше от собственото ми гърло, така че по всички закони на логиката и физиологията би трябвало да ми принадлежи.
- А ще ходим ли на плаЖ? ( още натъртва на ж- то, но поне го отучих от навика да ми отваря клепачите с пръстче, за да провери дали спя или симулирам).
- Да, ама...- трудно ми е да водя светски разговори, особено за омразни неща, докато все още спя и обикновено бавната ми мисъл в момента си е направо анемична.
- Знам, знам- бързо ме прекъсва Гого и довършва вместо мен-, ама първо ще пиеш кафе. Бабиииии,- понася се в посока майка ми- искам да поям, че с леля ще ходим на плаЖ.
Час и половина по- късно и двамата вече сме на плажа. Докато стигнем дотам той най- подробно ми е обяснил какъв комплект костенурки- нинджи иска за рождения ден, както и за цветните химикали и тетрадките с Батман, Спайдърмен и Супермен, които трябва да му купя, за да се научи да пише; споделил е идеята си да ида с тях на село( при другите баба и дядо), за да ме заведат на язовира за риба; уведомил ме е, че догодина ще ходи на плаж с колелото, дето стои в наШТо мазе, а аз ще се возя отзад на седалката, за да не се умарям и ми е задал сто и незнам колко още въпроси от най- различни области. Почти всяко негово изречение започва с "Искаш ли да ти кажа, че ...", например "Искаш ли да ти кажа, че днес сутринта аз като се събудих и Джиджо беше при мен в леглото?". От опит знам, че няма абсолютно никакво значение дали ще отговоря с "да" или "не", понеже лелиния страда от избирателна глухота и почти веднага започва да разказва цялата история, барабар с точките и запетайките( за точно този кофти навик съм сигурна, че се дължи на татковите му гени, не е от нас!).
Разполагаме се близо до морето, място което по принцип мразя, но заради Гого се налага да обитавам, макар и временно. Той много обича морето, но за щастие не смее да влезе сам и се заиграва с група деца, които строят пясъчен замък. А леля спокойно се отпуска по корем с твърдото решение да пробва може ли да добие по- тъмен нюанс на черното или напротив( под секрет, но определени части от тялото ми са толкова бели, че в тъмното светят като лампи, особено онези отзад). Почти заспивам, когато : " И във слънце и във пек, яжте на бате Данчо мекия геврек, за да бъде живота ви лек! " Тегля мислено една майна на бате Данчо, с пожелание да му бъде мек, задето стряска невинните граждани и поглеждам Гого.  Последният е омазан с пясък и жадно гледата морската шир, но откакто онзи ден след като  15 минути мрънка "когащевлизаме, когащевлизаме, когащевлизаме, когащевлизаме..."  и вместо желаното влизане, беше безмилостно отведен към дома от леля си, сега само ми мята погледи тип " бездомниче" и не смее гък да каже. Решавам, че мога да бъда великодушна:
- Гого,  можеш да седнеш тук на плитичкото да се понамокриш, но като ти викна, веднага излизаш! Чу ли?
- Чуууух- крещи и мята петички към вълните, после се бухва в тях с щастлив писък. А аз като една наистина отговорна леля не го изпускам от очи.
- Извинете,- ай сиктир, тия хора днес са се наговорили да ме стряскат- може ли да си оставя джапанките тук до вас?
Обръщам се по- посока на гласа. А туй то! Гларус, при това в разцвета на силите, който дори не се опитва да скрие погледа си, втречен към онази част от анатомията ми, наричана във фолклора  "пазва".
За секунда се замислям дали да се погавря с него, но после решавам да оставя това на природата, повдигам рамене и отново поглеждам племенника си.
- Гогооооо,- опитвам се да привлека вничанието на малката "жаба"- излизай вече!
- Този кой е?- по отношение на дипломатичност Гого се е метнал на мен.
- Не знам- отговарям му и се каня отново да полегна.
- Значи досажда?- Гого втренчва в него поглед, който много напомня на моя и онзи се изнася заедно с джапанките си.
Наближава време за съвместното ни къпане, след което с Гого ще поемаме към дома, защото леля после трябва да ходи на работа. Покрай нас минават три девойки на възраст 15- 16 години по монокини. Направо чух как врата на чичкото до нас изпука от бързината, с която завъртя глава към тях. Тактично се заблях в противоположна посока, но дребния( има страшно силен глас това дете, трябва да го науча да говори по- тихо) изстреля:
- Лельо, тоя дядо до нас  защо гледа на каките цицитата?
По гъргорещия звук до нас се досетих, че "дядото" се е задавил с кафето, което сърбаше и за да избегна по- нататъшни въпроси и драми, отведох Гого в морето.
По пътя обратно той отново ме уведоми за костенурките- нинджа, които иска за рождения ден, както и за цветните химикали и тетрадките с Батман, Спайдърмен и Супермен, които трябва да му купя, за да се научи да пише и за...
Даааааа, а утре пак ще сме на плаж.

и да нацелуваш гого многомного :)
а зайковците ти пращат поздрави :)

Разбира се слънце,много поздрави и на зайковците. А сега се отнасяме към плажа:)

Ободрих се някак си. Винаги съм мислел, че само аз съм наказан с толкова говорещ племенник. Има един диалог, който винаги ме умилява:
- Вуйче, вуйче!
- Ъ.
- Нищо, аз само така.

гого си е страшен.:))))

Много е готин Гого:))) Момчето заслужава да го водиш на плаЖ!

абе не ти е скучно с Гого!

не знам дали ще ми повярваш, но тази приказливост не е от мен:)

и много готин;)

водя го. Какво да се прави...:)

уви не;)

Сигурно е така, не се съмнявам.
Тази година по план на морето ще липсват всякакви мои роднини около мен и ще си почивам.

завиждам ти. При това не особено благородно.

Понеже съм бил послушен тази година, та затова и се награждавам.
Пожелавам и на тебе почивка без деца. Дори да е и на море.

Мерси, ама няма изгледи за подобно нещо. Уви...
То иначе и аз слушках:)))

Човек, ако сам не се награди, да слуша и да не слуша все тая.

Аз се награждавам, ама нещо не ми се отваря парашута май...

направо ме зашеметяса !?! За пръв път чувам жив човек да използва таз дума ...

Пък и като направим съпоставка с "цицитата" - явно добре си се представила на плажа :)))))

как да ти кажа за "пазва"- та..., демонстрирам висока обща култура. А иначе аз винаги добре се представям, не само на плажа;)

Преди десет лета точно същия бате Данчо имаше друг репертоар. И до днес помня " Кой повика, кой почука, батИ Данчо пак е тука...тооооопъл геврек". Не че някой му викаше и чукаше, но човка явно е генийй в областта на гевречените рими:))). А след вчерашното дълго пътуване към дома, днес старателно ще отбелязвам колко точно ми светят зъбите на фона на останалата чернилка, събрана край морето. Поздрави:)))

само не ме питай колко ми е почерняла душичката от този плаж;) А иначе някои личности са вечни като бате Данчо и като Амбър:)))
Поздрави и на теб!