День третий и день четвертый

Мила мамо,
не че вчера не ти писах, но ме домързя да ти изпратя писмото, така че днес ще почетеш повечко. Стига да не ме домързи пак.
Третият ми ден мина без особени състресения поне до вечерта. Така да се каже, основният ми проблем беше въпроса "какво точно беше това, което ядох на закуска". Смятам, че беше бъркано яйце, но тъй като свърши преди да съм се убедила в тезата си, не смея да го твърдя със сигурност. Цялата руска група се налива с черен чай като на състезание и това събужда в мен желанието да проверя дали вечер не светят.
Преди обед ги стоварих на една поляна, за да започнем игрите. И точно се наехме, отнякъде лъсна един чичко на моторетка, който се развика юнашки, че газим тревата. Когато го запитах " А на поляна освен трева какво друго ни остава да газим? Лайна ли?", той доби още по- свиреп вид. За щастие не се наложи да демонстрирам маратонски умения и някак успяхме да се разберем с него, но съвсем честно ти казвам, мамо, че много го псувах( на ум) и явно е хванало дикиш, щото методично се почесваше по достойнството, докато се пенявеше насреща ми.
Какво друго да ти кажа мамо, за вчерашния ден. След 17 часа с Дани направихме на децата игри край басейна, но малко преди това отново щяха да ме бият. Понеже играхме волейбол на терена пред хотела, който използват за паркинг, един се опита да ми мине през краката с возилото си. Онзи изневиделица изскочи от колата и тръгна насреща ми" Ти на кого показваш среден пръст ма, оуууу!". Милата Дани, толкова енергия и плам вложи да му обяснява, че на дясната ръка имам увредено сухожилие и не мога да си свивам средния пръст, и той по принцип така си стърчи... Ще речеш, че тя го е увредила. Всъщност мамо, искам да ти призная, че аз наистина му показах среден пръст, при това съвсем целенасочено. И заради онзи оцъклен поглед, който получих в отговор бях на крачка да го направя отново. Малката обаче сякаш ме усети и застана между нас така, че да не мога да го сторя.
После мамо, както ти казах имахме игри на басейна. Беше много весело, особено, когато бутнах Влад в басейна  без той да очаква. После обаче и той ме издебна та ме изкъпа барабар с дрехите и слънчевите очила. 
Апропо, предната половина от тялото ми е силно зачервена, но отзад съм почти бяла и недокосната от слънчеви лъчи, като изключим раменцата.
Малко преди да се приберем по стаите се обади Ева и отново ми вгорчи живота. Оказа се, че Лариса няма да си тръгва с нас на 16, понеже на този ден ще хваща самолет от Варна до Перм и представи си, полета й бил в 13 часа. Както и да го мъдря, няма начин като тръгнем от Беклемето в 9 часа да стигнем до Варна на време. Сега ще трябва да й търся транспорт. Утре...
11.07.2008г.                         Дъщеря ти!

Мила мамо,
от днешният четвърти ден ще запазя само светли и прекрасни спомени. Какво да ти кажа за закуската... Готвачката твърдеше, че  е млечна баница, но аз никак не съм убедена в това. Че имаше мляко в него, имаше, но не разбрах кое точно е баницата...
После започнахме програмата "Робин Худ", проведохме турнир и всичко, както си му е редът. А следобед ходихме на "Айдушко сборище" да яздят коне.
Мамо, днес и аз яздих кон. Обичам да хващам жаби, бръмбари и гъсеници, не ме е страх от гущери и змии, но винаги съм избягвала близостта на крави, магарета и коне. Изглежда Марин, инструктора ме е харесал, понеже, когато се изредиха всички деца ме заплаши, че няма да ни пусне, докато и аз не яхна седлото. Съжалих дечицата и се прежалих. За малко да се катурна от другата страна на добичето, а когато кобилката се обърна и започна да гони мухите от гърба си, щракайки заплашително със зъбаци близо до пръстите ми, едва не се нааках. Да не ти разправям после как се клатурих на седлото и колко опита направих да се изсухля от него в движение. Дани ми направи снимки, надявам се на поне една от тях да съм на фокус и да изглеждам серозна и достолепна.
После се впуснах в задълбочени проучвания относно начините на придвижване от т. Беклемто до т. Варна, с цел да помогна на руско другарче в нужда. Оказа се, че то, руското другарче трябва да отиде до Плевен, откъдето да хване влака до Варна и така. Дори уредих такси до Плевен. По отношение на децата руския ми е добър, но тръгна ли да обяснявам нещо на ръководителките им, нещата отиват към "загубени в превода". Два часа аз и Лариса си ръкомахахме една на друга, докато се разберем. Вече не помня какво правихме след вечеря, а и в момента едва си държа очите отворени, затова ти пожелавам лека нощ и обещавам пак да ти пиша.
Днес яздих кон!
12.07.2008г.                  Волната ездачка, твойта щерка!

Бързо давай тука снимката с коня :)

Ми те са ми на лаптопа снимките, ама довечера ще кача една. Дет съм като родена на кон на нея:)))

А така, ама може да рискуваш и да сложиш повече снимки :)

Е, ай ся, достатъчно ставам за резил;)

Еее, добре де, добре, ай... :)))

Ами хубу, обещавам да кача една:)

прехласнах се в четене. Туй коне-моне, за нищо ги нямаш май. Пагане си същинска ти. На времето ме убеждававаха, че средния пръст бил обида, ама само по някой път. Виж, да вдигнеш лакътя на едната ръка с китката на другарта било страаашна работа. Дори и в Русия. Така че осторожно - минута невнимание и после цял живот мъртъв.

той средния пръст на дясната ми ръка наистина си стърчи заради скъсани сухожилия. Но понякога нарочно го показвам:))) И за коня не съм виновна;)

Първото качване на кон е особено запомнящо. Близък контакт с такова мощно животно! След като се отпуснеш, удоволствието е огромно.

Прав си Мартине, но не мисля да повтарям.

Цеци, ето ти обещаната снимка:)

Eee, Чочка, мнооо си готина, бравос! Се едно цял живот кон си яздила - много хладнокръвно си кацнала отгоре му! Само тия дЪски малко пречат да се виждаш по-детайлно, ама нищо.
Мерси, начи, за снимката!

Че колко по- детайлно ще ме виждате? Важното е, че личи че съм ази:)

Личи, личи... Бе, готина си, спор няма!

Аз съм №1 в света на животните:)

Да не те гледаме по-насетне в някоя циркова програма с манеж и акробатични номера на конски гръб ?
То човек почти никога не знае истинското си призвание, докато то самото не го открие ! :)))

Стоманата я закалихме, но определено няма вероятност да ме видите в циркова програма, яхнала кон. Това не ми е баш призванието:)

интересни преживявания :)))

за снимката не знам. Успокояващото е, че не мога да бъда сбъркана с кобилата. Но за преживяванията си права:)

така се калява - www.esencia1.info