День первый   Мила мамо, Днес беше ебати деня. Дори тройно- критичен е мек израз за неговото описание. Бързам да ти се похваля, че не ми стана много зле, когато преминавахме през Троянски проход, но да не забравяме, че ми предстои и път назад, макар и там някъде в необозримото бъдеще след седмица. Първо шофьорът на автобуса закъсня. Мундясъл тип е той мамо, пак добре, че русначетата се забавиха на летището, но аз бях в прединфарктно състояние. После DVD- то в автобуса се прецака. Нашият диск така и не пожела да тръгне, а техния, на русначетата запецва многократно. Така и не доживях да му видя края, но виж началото мога да ти го изиграя барабар с репликите на руски. Сетне шофьорът пропусна отклонението за Беклемето. Добре, че този път не блеех, та се усетих навреме. Забавихме се само 20- тина минути, но какво са те за нашата фирма. Сервитьорчето нещо се отваря. Като го питам културно:”Може ли...?”, ми излиза с лафа:” Ами ще пробваме!”. Дрисльото не знае, че тая реплика аз съм я измислила, да тормозя учениците. Реших да спра да бъда толкова любезна, па да видим. Мамо, не си мисли, че всичко се нареди. Нееее! За капак оня кютюк, уредбата дето я довлякохме чак до тук се разбрица и не щя да тръгне. Чука, трака и т`ва е. Ритах я, блъсках я, чегъртах я, абе пребих я от бой, но не ще! Проблемът е, че тукашната уредба работи само с оригинални дискове, а както може би се досещаш, нашите малко не са такива. А тук разполагат основно с чалга. Реших утре да набия нашата отново, белки се вразуми и проработи. Но не храним големи надежди. Мила мамо, ако се чудиш как съм с руския, ще ти отговоря, че съм била и по- добре. Не знам защо, но все ме избива да им говоря на английски, не че него го умея повече. И накрая мамо, остана да ти разкажа за управителя, който между нас да си остане е голям мрънкалник. Още като пристигнахме, вместо да ме попита как сме пътували, побърза да ме уведоми, че го ухапал стършел. По крака. После ми разказа случката поне още пет пъти. Накрая докато се усетя дори си навря ухапаното петало в лицето ми, да го видя. Дано докато сме тук не го ухапе нещо по гъза. Няма да го преживея. Сега мамо, ще изпуша една цигарка и се мятам в леглото. А утре пак ще ти пиша.   09.07.08г.                                             Твоя любима щерка!

На печелившите - честито!

тоталната бойна дива кака :))))
Евала!

пс-говориш английски?Куул!!!

то на теб ако не случи ......... на кого ли
весел ден

започвам да им разправям страховити истории с фатално-летален край. Докато са все още парализирани от чутото изчезвам и после се правя на умрял бръмбар. дано оцелееш в така създалата се ситуация

добре си се завърнала. този пост ме навежда на приятната мисъл че щом си тук и разказваш все пак си изцеляла след набезите на шофьори , управители мрънкалници и тъпи сервитьорски лафове плюс великоруското нашествие.

п.п. моля те неупоменавай нигде моите мрънканици :)

по отношение на чуждата пета, и се радвай, че не е по гъза! Миналата година, като бях на почивка на село, дойде един циганин (изкупува железа) който се дръглеше по она си работа. Явно му стана неудобно и ми вика: Како, докато оправях жената, ме ухапа една пчела, там по ....Умирам! Можеш ли да ми помогнеш, някое хапче или мехлем да ми дадеш. Искаш ли да ти покажа, да видиш.
Аз му казвам: Ей, не ми се гледат такива работи, ще извикам мъжа си, да види, пък може и да ти помогне. Но дакато си приказвах с него, излезна чичо ми и оня пак почна да му обяснява. Е, чичо ми от любопитство го видял. Той нали си е на повечко годинки от мен, на 75, направо изумял. Такъв голям, и син и страшен. Еми, нали пчела го е ухапала! Какъв да бъде. Е, дадох му мехлем, па го изпратихме по живо, по здраво.
Та по въпроса за гъза! Не е за предпочитане нито едното, нито другото!
Приятна вечер. Хареса ми изживяването ти. Усмивки от мен. :)

Това е важното!
Ще извиняваш но се посмях за твоя сметка!!!

Как изтрая цяла седмица на чалга?? Витамини ли пи? :D
Чакам останалата история :).

Нищо за красивия Троянски проход! Само за гъзове се коментира тук и не само за тях!!!! Ама, че работа!