И пак кратки разяснителни бележки от мен:
Ще побликувам отново нещо от "Златния фонд на Чочи", тъй като физически, а и психически съм неспособна да творя нови неща. Този път обаче нямам никакви колебания кое от произведенията си да пусна, защото в сряда заминавам с група руски деца да си играем на Робин Худ. Естествено, ще си водя дневник, който след това ще публикувам.
Пожелавам ви приятно четене и да ми стискате палци, да не взема да се объркам и да стана нормална на лагера.

Снощи едва не умрях. Мисля, че бях на косъм от инфаркт и задушаване едновременно. Може би точно поради този свой така близък допир до отвъдното, днес мислите ми са по-разбъркани от обикновено. За което предварително се извинявам.
В нашия род има и по-читави личности от мен. Сестра ми например е ветеринар. Макар че според свекърва й не било много престижно да си вадиш хляба като бъркаш в кравешки задници.
Имам братовчедка лекар, всъщност две са.
Най-добре обаче е братчеда. Той има кръчма.
Странно нещо е живота. Вчера трябваше да говоря с него, братчеда де, по работа. Излишно е да се чудя на какви метафизични, паранормални или други психарски фактори се дължи решението ми да го посетя лично, вместо да се чуем по телефона.
И така към 19 часа озарих него и скромното му заведение с присъствието си. А там сбрана почти цялата стара тайфа. Ех младост, младост!
Поговорихме си, припомнихме си лудите и безгрижни години. Солидна група бяхме някога- братчеда, още 14 пръча и моя милост. Боже, Боже! Мама, милата и до днес си мисли, че братчеда и сие са отбор монаси(тук си клатя главата с умиление). Взе да мръква и компанията лека-полека започна да оредява. Повечето се изпожениха през годините, та семейният живот ги зовеше...
Като познавам момчетата на тия жени трябва медали да им дадат, че ги взеха, но това е друга тема.
Скоро останахме само двамцата, по роднински.Наоколо разни граждани кротко си се черпеха, а на съседната маса две руски девойки яко смучеха трета бутилка "Магарешко мляко"(моля това да не се счита за реклама, аз таквиз работи не консумирам).
И изведнъж вратата се отвори с трясък и в кръчмето нахлу Владко. Тоя образ от детските си години връхлита като тайфун, а притежава и съответните габарити. Така и не разбрах с какво точно се занимава, но се пише тънък познавач на женската душа. Макар че по моето скромно мнение, май рядко го огрява.
Влезе Владко, поогледа се и право при нас.Сбута ни на бързо и започна да мели. А тя и приказката му една такава особена-кара ги по пет-шест на зъб. Демек нищо не му се чете, ама и не дава думата на никого. Спогледахме се с братчеда, па си замълчахме-на Владо устата му ще спре да бълва само след добре премерен удар в главата. Но много свидетели наоколо...
По някое време, дочул руската реч зад гърба си, той взе да се умълчава. Ако имаше мустаци, сигур щеше да ги засуче, но така или иначе близостта на девочките събуди старите инстинкти и съвсем скоро той най-безцеремонно ни заряза.
Изтъпанчи се пред масата им, глътна шкембето и след едно галантно "Моооожно?" се тупна на свободния стол. А те се закикотиха кипро, кипро(добре бяха вкарали) и направо го поеха в целият му блясък.
Какви полиглоти сме ние българите! Едва ли има език, който да ни се опре!
А Владовия руски беше просто...ПЕРФЕКТЕН.
Тук вече ще се пробвам да пресъздам разговора без мои вметки. Разбира се доколкото го помня.

Владо: "А вам Болгария харесвается, а?"
Рускините: "Что?"
Владо: " Болгария, викаю, как вам? Хорошая?"
Рускините: "Да, да. Очень хорошая."
Владо: "А вы что делаете по целом деням? На плаж ходите?"
Рускините: "Да, да. А вы?"
Владо: "Ми, мы на рыбачку ходим. Попчиками уловяем. Сафридчиками. Мидачками тоже. Когда-та рапанчиками..."
Рускините: "Ооооооо, а что это такое?"
Владо: "Что что? Рапанчиками? А вы это не поедали? Ми я вам почепаю, это не проблема для меня. А у вас есть работа таз вечер?Хотите поедем на дискотеку?"
Рускините: "Можно, можно."
Владо: "Извините пожалуйста, аааааааа могу ли я вам...,тебе...да ти го туря после дискотекой таз вечер?"
И тогава на мен окончателно ми свърши въздуха. В ушите ми забуча. Пред очите ми яростно затанцуваха черни кръгове. А сърцето ми почти спря.
С три думи ЖИВОТА СИ ОТИВАШЕ!
Добре, че беше братчеда да ме освести.
Е това беше!
И извините меня пожалуйста за загубеное време если вы меня почетали!

П.П.Братчеда каза, че миг преди Владо да тръсне култовата си реплика, едното от рускинчетата почти се настанило в скута му широко ухилено. Наистина ще да са били бая насмукани!


Написано на 19. 07. 2007 г.

и еше не убегали :))

о диването ми любимо то .

то за теб и без това спасение вече няма:)

Чочи, стига с тия лагери, бе! Ти няма ли да ходиш на море като целокупния български народ :)))?

Ай, пък чакаме дневника. Весело от мен!

И да не си станала Нормална!

весело... :):):)

Цеци, тази година съм решила да оставя морето да ходи при мене:)

обещавам да се старая;)

Чочи, сверървище на сестра ти да вика ура, че сестра ти не е педикюристка. ПО-добре кравешки задник, отколкото мутрески стъпалца, ношещи кожени чизми на босо през лЕтото.....
молодец Володка, титанам говорения и сваления

Не съм го забравил този пост. Как да го забрави човек?!

сигурно си права. е, всеки си носи кръста:)))

а аз си признавам, че за повечето се чудя как съм ги писала:))))

Присети ме за култовата реплика на зет ми към домакините: "Паели, папили, пайдьом поспат."

със здраве!

лауреати:)

със здраве да е:)

Много си те харесвам!
Ще чакам лагерните дневници!

че човекът бая се е разприказвал :) Даже някъде май четох класация за свалките по морето - за рускинче се даваше "-1 точка" - значи минус 1 точка!!! Та за какво се е старал толкоз да си трОши езика - и без много приказаки "после дискотекой турить надо!" :)))))))))

:)))))))))))))))))))))))))))))))))