Не обичам продълженията. Това е една от причините „Наръчник на младият- кандидат даскал” да остане така самотен и недовършен. Обаче специално за тази простотия, която се надявам да се появи на листа до час, не можах да измисля друго заглавие. Днес съм толкова образна в изразните средства, та чак не мога да се понасям. Преди малко казах на касиерката в хипермаркета, която явно беше в ПМС ( някои хора никога не излизат от него) и ми се дзвереше, щото съм само за едно кисело мляко( ни мъ и срам!) и кутия цигари( определено съм нагла!), че е по- руса и от метла( моля всички познати блондинки да ме простят, наистина). Това го казах на касиерката, не на кутията цигари. Абе така ме е напекло, та чак съм се спекла. Аз понеже нали малко отслабнах( само от скромност няма да кажа, че са повече от 16 килца) и си бях заплюла един нов бански, миналата седмица реших, че най- сетне назря момента да се сдобия с него. Ма то на нас хубавите хора кога ни е вървяло?! След като изпробвах всички размери от въпросния модел се оказа следното:

1. Долницата от размер 42 ми лепна като ръкавица( странно сравнение за нещо, което всъщност нахлузваш на седалището си, не на ръката), но не и горницата.
2. Дори горницата на най- големият размер, с който разполагаха в магазина ми стоеше като звездички на бразилка- участничка в прословутия карнавал в Рио де Жанейро.
3. Простих се с мечтата си да имам червен бански.

Изтормозена, но не и съкрушена се впуснах в такова ходене по магазините, та чак ме заболяха петалата. Това, което ми харесваше, не ми ставаше, а това, което ми ставаше, не ми харесваше. И точно вече бях решила да изпратя една протестна нота до „Дружеството за защита на потребителите” го открих! Него, идеалният бански! Красив и прекрасен, създаден за мен нищо, че не беше червен. Само цената хвърляше лека сянка на съмнение относно това дали нашата връзка ще има бъдеще. Затова реших, че времето, което ми трябва да се напъхам обратно в дрехите си, ще прекарам в гласуване „за” и „против”. Забелязали ли сте как  намеренията имат отвратителния навик да се провалят грандиозно. Особено добрите намерения. В момента, в който си слагах сутиена се чу едно „ПРАС” и дясната ми силиконова презрамка, която апропо беше съвсем прясна и сутрешна и бе изпълнявала крепежни функции едва половин час, се скъса  като... не знам като какво, но изпълнението просто си плачеше за бис. За щастие, лявата не последва светлия пример на дясната, не че имаше някакво значение де. И друг път съм казвала, че в напечени моменти мозъка ми заживява собствен живот. Не можех да премина през центъра на града с едната горе, а другата долу. Невъзможно беше и лишаването напълно от сутиен, понеже потничето ми бе леко късо и без съответното съоръжение буйната ми гръд щеше да усети силата на гравитацията твърде очевадно. Решението на проблема някак само се изблея от устата ми:” Ще го взема! Дори ще си тръгна с горницата”. По принцип не смятам, че съм длъжна да обяснявам на продавачките защо аджеба ще се развявам с горнище на бански,  когато видимо съм се скрехнала за работа, а не за плажуване. Но женицата ме гледаше така изумено, та ми стана някак съвестно и набързо й разясних ситуацията, дори приложих като доказателствен материал скъсаното силиконово нещо. Просто я виждах как я сърбят ръцете да се прекръсти и да чукне на дърво, докато ме гледаше и слушаше. Не мога да си обясня защо, но съм забелязвала подобни пориви у много хора при контактите им с мен. Сега ми остава само да сефтьосам новия бански. Обаче в тия жеги как да се опна на плажа?

не съм само аз, дето ми се случват сутиенни неволи. Миналото лято, след двучасово изтощително каране на колело с любимия, решаваме да се отбием през кварталния супер за провизии, когато аз с учудване забелязах, че и двете ми презрамки са се откопчали, но отзад. Той само се ухили, па рече, виж сега, влизаме, пълним количката, а като дойде момента за плащане на касата, ти започни да се закопчаваш небрежно, като разбира се не го прави скришом, а съвсем явно. Аз през това време, докато касиерите са все още в кататонен ступор, ще се изнижа тихомълком с количката:))...дам, случват се и такива сконфузни ситуации.
И тук е жега...

Както винаги много свежо. И както разбирам "сдобила" сте се с фигура мечта. Честито!

Ne propu6ta6 post bez da kaje6 kolko sa ti golemi,ami ne ti vqrvam na hvalbite.Oprovergaj me de!

не си единствена!
Благодаря ти за порцията смях. Тук е мрачно и вали, така че нямам друг повод да се усмихвам!

само, който го е изпитал знае за какво става въпрос:)

Анонимен, благодаря:)

Драги Н., длъжна съм да се похваля. А колкото до опровергаването, струва ми се, че днес не си си пил хапчетата за познаване:).
Къде остана вярата в хората, питам аз?!

винаги си добре дошла:).

Нека завали, па тогава му мисли, тогава ходи на плаж, щото нали е едно топло...., па слънцето препича, кооператорски....! А и още нещо, разходи си материалното из града, по залез слънце, т.е. по икиндия.
Та нали добре си поработила върху фигурата си. Хвала на тебе, имаш какво да покажеш. Като те гледам на снимката, според мен са ти достатъчни свалените килца. Айде, че тук в Шумен залезе, стана облачно и да ходя на разходка с моите повечко килца, да се фръцна в задухата. Хареса ми постинга ти, както винаги. Добра вечер. :)

оооо диване любимо пак си им взела на каките акъла - хих

разбира се, то отвътре ми идва:)

днес си пих хапчетата и вече ти вярвам

Леле.. жена... хич не ти е лесно!

Хич, ама хич:)))

Е, то това се случи преди да ми хрумне идеята за самоснимачката на фотоапарата:)))

Накрая ще почнеш да се сещаш за нея и без да има инциденти:)!
А.

Аз например днес си го нося( фотоапарата), обаче още не съм се изложила:) Но пък денят не е свършил:))))

Никога не трябва да се губи надежда:)!
А.

Тъй, тъй!:)