Понякога се държа почти нормално. Друг път като ме предизвикат изумявам дори себе си. В петъчната вечер се наложи да търча до гарата да посрещна на Гого майка му. А той милият, като научи, че тя пристига никак не се зарадва и започна да прави уговорки да останел още седмица, не че присъствието му в дом Спасови зависеше от нас. Понеже беше късна доба, а и аз отивах на гарата в качеството си на агитка по посрещането, не за либоф и развлечение, реших че няма нужда да се тъкмя кой знае колко. Нахлузих бермудите, една тениска и коженото яке (много ме е страх да не погина от студ), пъхнах жисиемчето и портмонето в джоба и отърчах към спирката. Ама не към тая на четворката, щото последната след 20.30 часа и с полиция и кучета не можеш я откри, а към онази на 12- ката. Този път изкарах и късмет, автобуса цъфна веднага след мен. Винаги съм си мислела, че изглеждам що годе благонадежно, все пак хората си пускат децата по лагери с мен, но кондукторката явно беше замесена от по- инакво тесто. Изгледа ме подозрително и почти мигновено се позиционира пред мен, препречвайки ми пътя досущ един Форт Боярд. Докато бръкна за парите и тя ме отстреля с въпроса: -Пари имаш ли? Аз обикновено не се държа така, но за нея реших да направя изключение. -Ъ?- изблеях в отговор и я погледнах тъпо. - Пари имаш ли те питам?- гласът и премина половин октава по- нагоре и доби нов стоманен оттенък. - Ъхъ- и извадих портмонето. Погледът й натрапчиво се паркира върху огромния брой монети вътре, но аз най- невъзмутимо ги пренебрегнах и й подадох 20 кинта. - Едно билетче до гарата, моля- ухилих се дебилно. Червенината, която изби по лицето й ми стопли душичката: -А по- дребни нямаш ли? - Имам- отговорих, но естествено не й дадох. - Е, дай де!- аха, започна да нерничи. - Не мога!- тръснах глава- Трябват ми за машинките! - Какви машинки? Момчетата зад мен се усетиха, че се бъзикам и започнаха тихо да се кискат, аз подтиснах порива да се затреса от смях и все така невъзмутимо продължих: -За машинките за кафе естествено! Аз много обичам кафе! Пия по три кафета на час и се чувствам чудесно! Вие пиете ли кафе? Решила, че съм луда, кондукторката въздъхна тежко и посегна да ми върне ресто. През целия път ме заобикаляше на почетното разстояние от две крачки. Май реши, че освен чалната вероятно съм и бясна, та да не взема да скокна нещо да я захапя. Влакът имаше само 20 минути закъснение.

лелеее, разказала си й играта!!!

защото ми се спи, но го направих с удоволствие. Емоции, без тях не може. Лека и спокойна нощ. :)

бива ли така? Никаква любов към ближната кондукторка? Изкарала си й ангелите на горката филикощерица, хахах:)))

добре си я наредила!

хихиххии
дай малко стинки како за кафенце )))

@danyolka,аз можех и повече, ама тя много бързо се отказа:)

@ninaantonova, веселко да става:)

@libertybell, то и тя не показа кой знае каква любов към мен. Какво е филикощерица?:)))

@Кроти, винаги може и по- добре!:))))

за теб винаги душицо. В кафето е истината, особено, ако посетиш едно и също заведение три пъти за час и половина:)

тоя номер и аз го знам ))))

Хихих, чудя се дали е по рождение или от образованието:)))

филикощерица е дъщеря на скопен дявол и ялова вещица :)

бе не и знам родословното дърво, но нищо чудно да се окажеш права:)))

Хаххх, изкефи ме!...:)))))))

ми на теб животът ти бил безкраен купон! Ако я беше и захапала ... :))))

ама аз наистина не се държа така:)

никога не бих я захапала. Аз много внимавам какво слагам в устата си;)

:-)

Най- вече къс:)