В шест и пет заех позиция на спирката. Ако Бургасбус си спазваха разписанието, след пет минути трябваше да се кача в четворката. Не че не мога да взема такси, но защо пък да се набутвам, когато автобуса спира под нас и ме стоварва точно пред гарата? Тъй де, в тези смутни времена, човек трябва да прави икономии от време на време, а и тези пари мога да ги дам за... цигари, например. Заради ранният час или някакви неведоми сили свише, возилото пристигна навреме. Вътре бяхме шофьора, кондукторката, аз и десетина ранобудни „младежи”. Не ги знам накъде се бяха понесли в ранни зори, а и честно казано не ме интересуваше, но винаги съм се удивлявала на ентусиазма им да обикалят с градския транспорт почти денонощно. Платих си билетчето на нацупената кондукторка и отправих сънен поглед навън. Изведнъж- звезди пред взора, болка и пулсиране в полусмазаните пръсти на дясното ми краче, поток „нежни” трели, изсипващ се от устата ми. Оказа се, че един от „младежите” отзад е решил в последния момент да слезе точно на тази спирка и втурвайки се към автобусните двери, прегазва всичко що мърда на пътя му като мини -танкова бригада с бастуна си. Бахси късмета, точно моите пръсти да заемат централно място в устремената му траектория. След малко дойде и моят ред да се изсипя от автобуса, но заради прясната травма, подсилена от каруцарското спиране на шофьора изиграх един скоклив и неизразим с езикови средства танец, който за съжаление не получи аплодисменти. Ако ръцете ми не бяха заети да махат отчаяно във въздуха, сигурно щях да си изръкопляскам сама, че успях да не се просна в цялото си величие насреди рейса. Тези преживявания окончателно ме отказаха от градския транспорт и икономиите. И без това трябва да намаля цигарите. Настаних се във влака, с който заминавах за Пловдив, а от там щях да хващам автобус до Тутракан, понеже отивах на гости на Со. Дръж се душо, ида! Единственото изнервящо нещо при пътуването с БДЖ е невъзможността да пуша. Не че не мога да издържа пет часа без цигара, обаче винаги, когато е забранено все натам ме тегли... Уплътних двата часа в Пловдив съвсем ползотворно- лочих кафе и пуших. Почувствах се като бял човек, но щастието ми бе кратко. Десет минути преди да се метна на автобуса за Тутракан посетих нужника, щото си познавам отделителната система и не ми се искаше разни непознати да ме гледат от прозорците как клеча в храстите. Паркирах на се на последната седалка, уж за по -спокойно и скоро равномерното подрусване ме унесе в сън. Събуди ме рязко спиране и почти мигом усетих болката във врата. Главата ми бе странно килната наляво и нещо не щеше да заеме стандартната си позиция, а пукането откъм шийните прешлени сериозно ме притесни. След няколко несполучливи опити най- сетне държах кофата си почти нормално и започнах да търся индикации къде аджеба се намирам. Приветливата табела „Автогара Пазарджик” сложи край на надеждите ми, че съм проспала почти цялото пътуване и вече съм аха- аха в крайната си дестинация. В автобуса се вля „ свежа кръв” във вид на две възрастни жени с огромни бохчи в ръцете и майка и  нейният около 20- годишен син, който гледаше като търтейчето Уили, а го докарваше и на походка. Мислено чукнах на дърво( или на глава, според както дойде) и си подръпнах ухото за „Пази Боже”, понеже първоначално реших, че момчето просто е от по- бавните. Миг по- късно и момчето застана пред мен, наведе се и изблея:
-    `Звинете, м`стата св`бодни л`са? Алкохолното съдържание в дъха му бе достатъчно да напука стъклата на автобуса и да усмърти всичко живо в радиус от пет километра. „Въх, майчицееееее!- помислих  си- Ей ся я осрахме! Тоя, ако не почне да мята стомашно съдържание по завоите към Велинград, пу ми кажи!” И нова порция попържни към личния ми късмет. Наивно си помислих, че мога да подиря спасение в съня. Кой ще ме остави! Точно вече отнасях, когато нещо ме сръга в ребрата и ме докара до полузадушаване. Докато събера сили и глас за „Леко бе!”, момчето ме погледна с говежда нежност в очите и:
-         Момиче, ти `ткъде си? Не ми се щеше да си разправям биографията, но пък ме нарече момиче, затова отговорих с половин уста. Друг на негово място щеше да усети нежеланието ми за нови запознанства, обаче той не се спря:
-М, а де отиваш? Запазих тона, като пуснах и една отегчена въздишка за по- силен ефект. Да, ама не! Не знам защо реши, че аз боб хвърлям да разбера, накъде е тръгнал:
-         Пък ний с ма`ка ми от`ваме на Добр`н`ще! Аз ся на `втогарата в`дях ед`н прият`л и той ма черпи тр` бут`лки водка. От аромата на дъха му станах почти кривогледа, затова най- некултурно обърнах глава и се зазяпах през прозореца, прекъсвайки опитите му за комуникация. Не че това го озапти за дълго. След няколко минути последва ново сръгване в ребрата, пълно пренебрежение на унищожителния ми поглед и:
-         Како, къде е тук тоалетната?
-         Како ли?- дори не се опитах да прикрия съскането си- Да не си ми роднина, че ще ми викаш како?! А?
-         Добре де- побърза да се поправи- `Звинявай, лельо, къде е тук тоалетната? Тотално откачих, баси разжалването, за има- няма половин час ме понижиха от момиче в лельо.
-         Леля е майка ти! Я по- спокойно!
-         Ма, аз културно т`питам, ма госпожо. Къде тук е тоалетната?
-         Няма тоалетна! Това е автобус!
-         А аз к`де ш`пикам?
-         Във Велинград- и отново прекъснах дълбоко интелектуалния ни разговор.
-         Ма аз ш`са напикам до тогава- не мирясваше онзи. И понеже повиши доста децибелите, сепна един мъж на предната седалка, който кротко похъркваше до този момент.
-         Ей- обърна се онзи сънен- Я по- тихо бе! Какво си се развикал!
-         М`чиче- изблея пияния срещу него- Мноо м`са пика. На теб кат ти са пикае по- тихо ли говориш? Добре, че на майка му и стана лошо, та спряха автобуса да слезе женицата и сина й покрай нея, щото незнам до къде щеше да се стигне. Събуденият определено не носеше моят положителен и любезен заряд. Във Велинград за щастие се освободиха няколко места по- напред и „смъроносния дъх” и неговата родителка се отнесоха натам. Проспах останалата част от пътуването и накрая, съвсем по разписание прегърнах Со. Туй то!

но добре се посмях на твоя сметка и продължавам :)))

Поздрави или П'сдрафи

Н' ма тЪк' ф екш' н :)))))) П' здр' вл' н' я!!!

Скоро ще имаш възможност да скандализираш подрастващото поколение, по родните плажове.

П`сдрафления и на теб! И ч`кни на д`рво, да н`ти доди на глав`та:)))

има, има:)))

нали знаеш че не мога да правя такива неща?;)

Верно има. Щом си омешала Тутракан с Велинград :))) COOOOOOL!!!

съчувствам ти, ама не мога да спра да се смея!!!!

Лелееее... ти околосветско пътешествие си направила...Бургас-Пловдив-Пазарджик-Велинград- Тутракан... Или аз нещо не разбрах, или има още един Тутракан на картата... че и Добринище по пътя...

Три пъти ми пада ченето от смях!!

аз пък бех къде Бургаско, кога ти си се шляла по Тутраканско...и бях предварително информирана за туй от со, щото иначе щях да ти се обадя да излочим по една бира на брега на морето - не, че не излочих, ама с друга бургаска мадама))) Пък пътуването ми мина добре да ти кажа, и сама на седалката си бях)))

едно малко пояснение за всички, които се чудят що дири Тутракан по други вилаети, става въпрос за кодирано наименование. Така де, Тутракан не е точно Тутракан:)))

Кротаке,
ти мен ув`жав`ш ли ме, а?:) Н`съ смей!:)))

Ру, другия път бирата с мен. Специално заради теб ще пия, щото иначе не съм по нея, по бирата де:)

Ееее, дами! Мноо сте яки!

как яки, аз си мислех, че съм отслабнала:))))

то и аз не съм по бирата...но тогава пих бира...
а защо...ще ти разказвам някой път на 4очи, не е за аудитория тази трагикомедия))

E, аре сега буквализми :)))) Ти си си много готина!

не моа дсъ с`ра да съ смея!

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Ако е истина, направо не е за вярване! Не бих искала да съм на твое място, защото културата ми щеше да се изпари и не знам какво бих сторила. Да ми досаждат не търпя, а особено пък проблемни ....
Айде, лека и спокойта нощ. Почини си! Отдъхни, че никой не знае в утрешния ден какво го чака... Пази Боже. :)

Не съм чакал нищо по-дълго от 4-ката! Цели 40-50 минути - този уикенд :-)
Поздрави! :)

))))
тутранско си е на мястото .
и аз .
държа да кажа че много тъ уважавам и да подчертая че чо е железна .

не вини толкоз момчето - пияно е било, затова туй "лельо" му се е изпуснало из устата. Щото ми се чини, че това те е подтикнало да го изтипосаш този пост.
Бъди по широко-скована, момиче, не взимай дреболиите присърце :)))))))))

Ру, чакам с нетърпение;)

така е. За лелка добре го давам:)))

кат не мо`еш да спреш да се смееш, продължавай:)))

;)

абсолютната и чиста истина е. Поздрави!:)

нали знаеш, 4 минава веднъж на 4 години:)))

Со, либоф моя. И двете не сме просто железни, а стоманени. А Тутракан е прекрасен, ма не повече от теб:)

пак успя да ме разконспирираш:)))

Да бе, лелка...аз от моята камбанария виждам нещата различно :)

както се казва- стара риба няма:)))

И да има аз такива харесвам.:)

Тутракан или Велинград??? Последно!!!!

и двете;)