Постинг
19.05.2008 16:29 -
Мъката на чичо Станчо
Автор: chochy
Категория: Други
Прочетен: 6763 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2008 16:37
Прочетен: 6763 Коментари: 17 Гласове:
0
Последна промяна: 19.05.2008 16:37
Чичо Станчо вдигна просълзени очи към небето. Напуканите му устни се раздвижиха и отрониха беззвучно „Защо, защо?”. Една самотна сълза се откъсна от външния ъгъл на дясното му око и бавно запълзя надолу.
...
Всичко започна преди седмица, на рождения ден на свата Кольо. Тя, сватята винаги е била лоша готвачка, но този път беше надминала себе си.
Изглежда беше изтървала оцета в картофената салата, защото при всеки залък от нея, едното око на Станчо само се затваряше, а няколкото останали му по темето, косъма щръкваха като котешки куйруци. От киселока езикът му започна да се гърчи и дори благата ракия на сватанака не можа да спаси положението.
Последваха печени пилешки кълки, чиято кожа беше почти кремирана, а месото бе сухо и твърдо като 10- годишна пастърма.
Оризът, който сватята сервира за гарнитураимаше вид и вкус на туткал. Докато го гълташе бързо без да дъвче, Станчо си помисли, че когато наесен тръгне да сменя тапетите в лятната кухня, може да помоли Гинка да му забърка две- три кофи от ориза си. Хем ще държи здраво хем по- евтино ще му излезе.
От всичко на масата за ядене ставаха само студените мезета, ама то защото бяха купени от бакалията.
С десерта обаче не изкараха такъв късмет. Сватята беше направила торта, която приличаше на купчина тор, а вкусът и не се подаваше на описание и сравнение.
...
Станчо бе тертиплия човек. Всяка сутрин ставаше точно в 5 и 30, издояваше кравичката и изриваше обора. После пускаше овцете в малкото дворче, отдето към 7 ги забираше пастира, мяташе зърно на кокошките, проверяваше полозите за яйца и отиваше при кочината на Руска. Почесваше свинката зад ушите, изчистваше и и туряше помийка в копанката. Най- отподир идеше ред на Мурджо. Откачаше го от синджира, да потича хайванчето, па му сменяше водата и му надробяваше попарка с хлебец и суроватка. Сетне грабваше тенджерката с надоеното мляко и кошничката с топлите още яйчица и се прибираше у дома. Там Сийка, жена му вече беше оттърчала до РЕП-а за вестник, опържила филийки и мекици и току сваляше джезвето с гъсто, ароматно кафе от котлона. Наливаше му от горещата напитка в неговата чашка и му подаваше вестника. Така стиснал пресата под мишница, с чашката и папироските Станчо се затваряше в клозета. Следващите 40 минути си бяха само негови. Четеше новините, сръбваше кафе и подръпваше с наслада от тютюнеца, облекчавайки междувременно нуждата си.
Така стана и тая сутрин. С една малка подробност. Нуждата така и не го напъна. Обикновено стигаха три цигари и едва що докарал до пета страница, но днес дори след четвъртата цигара и шеста страница нямаше нишан. Запали пета, но всуе...
Притесни се Станчо. Всяко леко отклонение от всекидневното русло го поболяваше. Ето, когато щерката рече, че ще се жени и Станчо цяла седмица ходи като въртоглав и сън не го хвана. Макар че, друг на негово място щеше да се зарадва на тая вест, че тя неговата Веска малко шавлива падаше и отдавна бе овършала околните села...
Станчо остави вестника на столчето, вдигна гащи и без да ги закопчава, ей тъй, придържайки ги с ръка хукна към кухничката.
Сийке!- влетя като хала, докарвайки стрес и сърцебиене на жена си- Сипи ми още кафенце, че въджищината не ще да слазя.
Сийка вдигна с трепераща ръка филията, която изтърва от уплах при внезапния порив на мъжа си, прекръсти се и рече:
- Ух бре Станееееее, че ми изкара акъла! Кат` некой караконджул влете. И гащите ти на букаи...
- Сипяй, сипяй!- нервно притропваше той- Сипяй, че ся ши доди пастиря, а аз още не съм свършил. Зорлия ще е днес.
Сийка му наля и той отново хукна към нужника.
След още половин час Станчо се върна пребледнял и притеснен.
- Изляна ли?- попита го Сийка.
- Тц, не щя! Туй ще да е от ориза на сватята, чумата да я тръшне и да и откине сакатите ръце. Виж, питай леля Дочка за некой илач за запек, че не мож` тез отрови да ми седят у червата!
...
Добра жена беше Сийка, ем оправна и домакиня. Разшета се, разтърси се и още до час беше насъбрала цяло тесте рецепти за запек.
Първом пробва с боза. Купи две шишета от бакалията до спирката, че там стоката залежаваше повече и я тури до печката на топло да се пресече. Ама бозата не помогна.
После опитаха с топло прясно мляко с мед, но и с това не стана.
Не свършиха работа ни сушените сливи, накиснати в топла вода ни отварите от зърнастец и майчин лист. От тях само се поду още повече и му излязоха колики, ма нищо друго.
Тана, комшийката каза, че разкарвала „сухото гомно” на неин Желко, га бил мъничък с „олийце в дупето, ей тъй на му го наливах с фунийка, ама и сапунче помага”.
Олийцето се оказа бошлаф- работа, а от сапунчето на Станчо му защипа и запари на митницата, та търче като пощурел по двора и се наложи да топи дирник в лехена със студена вода.
...
На петия ден опряха до доктора. Докторът, млад човек, който още се осеферваше в местната обстановка, му предложи клизма. След горчивия опит със сапуна обаче, Станчо категорически отказа да му пъхат разни маркучи отзад. Докторът се почеса, почеса и му изписа английска сол.
Едва що се прибра Станчо загреба една „чорбаджийска” лъжица и я гаврътна набърже. После за всеки случай цапардоса още една и ги прокара с прясно мляко. Изминаха няколко часа в напразно очакване.
Като го гледаше как обикаля из къщата като ранен дзвер и пуфти, сърцето на кака Сийка се сви.
- Стане бре, що не пийнеш още две- три лъжици? Може пък за тебе повечко да трябва! То... пет дни са това, много си спекъл сигур...
Послуша я Станчо. След двайсетина минути нещо изклокочи в стомаха му, после изръмже като мотор и замре. А после звукът се повтори. И пак все по- силен и оглушителен. Погледът на Станчо светна, а Сийка се прекръсти с премежени от щастливи сълзи очи. След още двайсетина минутки мъж и скокна и хукна към клозета. Когато наскоро след туй се върна примяцал и посърнал, светлината в погледа и зачезна.
Цяла вечер червата на Станчо гъргореха, въртеше се из леглото и трещеше като гаубица. Току изтопуркваше към нужника и се завръщаше все тъй измъчен. Призори Сийка не издържа:
- Стане бре, сигур кат седнеш и и го секваш? Що не пробваш тъй да се понапънеш и само да клечиш?
- Пробвах Сийке, пробвах- проплака Станчо- Ни ще! Очи не ми останаха от напъване, коленете ми треперят от клечане. Не ще! Ще се мре Сийоооооооо, ще се мре!
И се разрида с глас.
...
Чичо Станчо вдигна просълзени очи към небето. Напуканите му устни се раздвижиха и отрониха беззвучно „Защо, защо?”. Една самотна сълза се откъсна от външния ъгъл на дясното му око и бавно запълзя надолу. Той я забърса с мазолестият си пръст, въздъхна още веднъж и се запъти към доктора и неговите маркучи.
Бел. авт. Преди малко, докато си разчиствах блога без да искам изтрих разказа и затова сега го публикувам отново.
...
Всичко започна преди седмица, на рождения ден на свата Кольо. Тя, сватята винаги е била лоша готвачка, но този път беше надминала себе си.
Изглежда беше изтървала оцета в картофената салата, защото при всеки залък от нея, едното око на Станчо само се затваряше, а няколкото останали му по темето, косъма щръкваха като котешки куйруци. От киселока езикът му започна да се гърчи и дори благата ракия на сватанака не можа да спаси положението.
Последваха печени пилешки кълки, чиято кожа беше почти кремирана, а месото бе сухо и твърдо като 10- годишна пастърма.
Оризът, който сватята сервира за гарнитураимаше вид и вкус на туткал. Докато го гълташе бързо без да дъвче, Станчо си помисли, че когато наесен тръгне да сменя тапетите в лятната кухня, може да помоли Гинка да му забърка две- три кофи от ориза си. Хем ще държи здраво хем по- евтино ще му излезе.
От всичко на масата за ядене ставаха само студените мезета, ама то защото бяха купени от бакалията.
С десерта обаче не изкараха такъв късмет. Сватята беше направила торта, която приличаше на купчина тор, а вкусът и не се подаваше на описание и сравнение.
...
Станчо бе тертиплия човек. Всяка сутрин ставаше точно в 5 и 30, издояваше кравичката и изриваше обора. После пускаше овцете в малкото дворче, отдето към 7 ги забираше пастира, мяташе зърно на кокошките, проверяваше полозите за яйца и отиваше при кочината на Руска. Почесваше свинката зад ушите, изчистваше и и туряше помийка в копанката. Най- отподир идеше ред на Мурджо. Откачаше го от синджира, да потича хайванчето, па му сменяше водата и му надробяваше попарка с хлебец и суроватка. Сетне грабваше тенджерката с надоеното мляко и кошничката с топлите още яйчица и се прибираше у дома. Там Сийка, жена му вече беше оттърчала до РЕП-а за вестник, опържила филийки и мекици и току сваляше джезвето с гъсто, ароматно кафе от котлона. Наливаше му от горещата напитка в неговата чашка и му подаваше вестника. Така стиснал пресата под мишница, с чашката и папироските Станчо се затваряше в клозета. Следващите 40 минути си бяха само негови. Четеше новините, сръбваше кафе и подръпваше с наслада от тютюнеца, облекчавайки междувременно нуждата си.
Така стана и тая сутрин. С една малка подробност. Нуждата така и не го напъна. Обикновено стигаха три цигари и едва що докарал до пета страница, но днес дори след четвъртата цигара и шеста страница нямаше нишан. Запали пета, но всуе...
Притесни се Станчо. Всяко леко отклонение от всекидневното русло го поболяваше. Ето, когато щерката рече, че ще се жени и Станчо цяла седмица ходи като въртоглав и сън не го хвана. Макар че, друг на негово място щеше да се зарадва на тая вест, че тя неговата Веска малко шавлива падаше и отдавна бе овършала околните села...
Станчо остави вестника на столчето, вдигна гащи и без да ги закопчава, ей тъй, придържайки ги с ръка хукна към кухничката.
Сийке!- влетя като хала, докарвайки стрес и сърцебиене на жена си- Сипи ми още кафенце, че въджищината не ще да слазя.
Сийка вдигна с трепераща ръка филията, която изтърва от уплах при внезапния порив на мъжа си, прекръсти се и рече:
- Ух бре Станееееее, че ми изкара акъла! Кат` некой караконджул влете. И гащите ти на букаи...
- Сипяй, сипяй!- нервно притропваше той- Сипяй, че ся ши доди пастиря, а аз още не съм свършил. Зорлия ще е днес.
Сийка му наля и той отново хукна към нужника.
След още половин час Станчо се върна пребледнял и притеснен.
- Изляна ли?- попита го Сийка.
- Тц, не щя! Туй ще да е от ориза на сватята, чумата да я тръшне и да и откине сакатите ръце. Виж, питай леля Дочка за некой илач за запек, че не мож` тез отрови да ми седят у червата!
...
Добра жена беше Сийка, ем оправна и домакиня. Разшета се, разтърси се и още до час беше насъбрала цяло тесте рецепти за запек.
Първом пробва с боза. Купи две шишета от бакалията до спирката, че там стоката залежаваше повече и я тури до печката на топло да се пресече. Ама бозата не помогна.
После опитаха с топло прясно мляко с мед, но и с това не стана.
Не свършиха работа ни сушените сливи, накиснати в топла вода ни отварите от зърнастец и майчин лист. От тях само се поду още повече и му излязоха колики, ма нищо друго.
Тана, комшийката каза, че разкарвала „сухото гомно” на неин Желко, га бил мъничък с „олийце в дупето, ей тъй на му го наливах с фунийка, ама и сапунче помага”.
Олийцето се оказа бошлаф- работа, а от сапунчето на Станчо му защипа и запари на митницата, та търче като пощурел по двора и се наложи да топи дирник в лехена със студена вода.
...
На петия ден опряха до доктора. Докторът, млад човек, който още се осеферваше в местната обстановка, му предложи клизма. След горчивия опит със сапуна обаче, Станчо категорически отказа да му пъхат разни маркучи отзад. Докторът се почеса, почеса и му изписа английска сол.
Едва що се прибра Станчо загреба една „чорбаджийска” лъжица и я гаврътна набърже. После за всеки случай цапардоса още една и ги прокара с прясно мляко. Изминаха няколко часа в напразно очакване.
Като го гледаше как обикаля из къщата като ранен дзвер и пуфти, сърцето на кака Сийка се сви.
- Стане бре, що не пийнеш още две- три лъжици? Може пък за тебе повечко да трябва! То... пет дни са това, много си спекъл сигур...
Послуша я Станчо. След двайсетина минути нещо изклокочи в стомаха му, после изръмже като мотор и замре. А после звукът се повтори. И пак все по- силен и оглушителен. Погледът на Станчо светна, а Сийка се прекръсти с премежени от щастливи сълзи очи. След още двайсетина минутки мъж и скокна и хукна към клозета. Когато наскоро след туй се върна примяцал и посърнал, светлината в погледа и зачезна.
Цяла вечер червата на Станчо гъргореха, въртеше се из леглото и трещеше като гаубица. Току изтопуркваше към нужника и се завръщаше все тъй измъчен. Призори Сийка не издържа:
- Стане бре, сигур кат седнеш и и го секваш? Що не пробваш тъй да се понапънеш и само да клечиш?
- Пробвах Сийке, пробвах- проплака Станчо- Ни ще! Очи не ми останаха от напъване, коленете ми треперят от клечане. Не ще! Ще се мре Сийоооооооо, ще се мре!
И се разрида с глас.
...
Чичо Станчо вдигна просълзени очи към небето. Напуканите му устни се раздвижиха и отрониха беззвучно „Защо, защо?”. Една самотна сълза се откъсна от външния ъгъл на дясното му око и бавно запълзя надолу. Той я забърса с мазолестият си пръст, въздъхна още веднъж и се запъти към доктора и неговите маркучи.
Бел. авт. Преди малко, докато си разчиствах блога без да искам изтрих разказа и затова сега го публикувам отново.
Аз си помислих, че си се подала на натиска и си написала продължение!
Ама защо си изтрила и другите неща?. От време на време влизах да ги прочета и да си вдигна настроението?!
Жалко!!!
Много усмивки!
цитирайАма защо си изтрила и другите неща?. От време на време влизах да ги прочета и да си вдигна настроението?!
Жалко!!!
Много усмивки!
къде са ти другите постинги, аз лекувах депресирани дружки с твоите смехотерапии. Искам си ги, пък.
цитирай
3.
marcusjunius -
Чудесен е - много се смях :)
Я...
19.05.2008 16:45
19.05.2008 16:45
Чудесен е - много се смях :)
Язък, че с този аспартам и консерванти бозата май отпада като рецепта :)
цитирайЯзък, че с този аспартам и консерванти бозата май отпада като рецепта :)
една смехотерапия ни остана и нея да триете?!
Разказа е прекрасен, колкото пъти го препрочитам, толкова пъти ми изникват образите на Чудомировите герои.
Благодаря ти, че отново го публикува.
Усмивки и топли прегръдки за теб - Илка
цитирайРазказа е прекрасен, колкото пъти го препрочитам, толкова пъти ми изникват образите на Чудомировите герои.
Благодаря ти, че отново го публикува.
Усмивки и топли прегръдки за теб - Илка
5.
gamina -
eee
19.05.2008 16:55
19.05.2008 16:55
И аз страдам по другите ти постинги :(
цитирайНаправих малко "пролетно почистване". Не страдайте чак толкова де, повечето от нещата ги запазих, че сърце не ми даде да ги затрия окончателно. Може да пускам по нещо периодично, така че дишайте спокойно!:)
Поздрави на всички и нема са пуашите:)))
цитирайПоздрави на всички и нема са пуашите:)))
няма да мога да ги чета, когато ми се прииска! Как ще си вдигам настроението, когато има само тъжни постинги?!?!
цитирайДоста основно "пролетно" прочистване си направила...
цитирайНе се ли сецна в кръста от толкова "чистене" ;)
Иначе звучи успокоително пожеланието ти да дишаме спокойно - не си затрила всички бисери! Ще пускаш порции скоро, нали?
цитирайИначе звучи успокоително пожеланието ти да дишаме спокойно - не си затрила всички бисери! Ще пускаш порции скоро, нали?
ще пусна пак някой от тях, спокойно. И нови ще има. А за тъжните постинги... то лесно се оправя, пишете весели:)
цитирайотдавна му се канех, но все ме домързяваше.
цитирайкръста не, но ме заболя ръчичката. И обещавам- ще пускам:)
цитирайКате, то това не само пролетно, ами и лятно, и есенно и зимно го извъртя. Бива ли такива генерални разчиствания на сметки чак. Мен ме боли сърцето за старите постинги, хващай се да връщаш по-скоро, плииийз:)))))
цитирайможе да съм мързелива, но като се захвана за работа я върша качествено:).
Добре де, ще върна скоро някой от нещата.
цитирайДобре де, ще върна скоро някой от нещата.
Изтървах те! А днеска, а утре и ето - не можах да те копирам за спомен роду.
цитирайтя загубата не е голяма:) и не е пълна;)
цитирай
17.
анонимен -
водолей за водолея...УНИКАЛНО:))
03.07.2010 23:58
03.07.2010 23:58
нееам думи..ДРУГАРКО:))Ще те посетя отново като ми е тъпо....:))))
цитирайТърсене
Блогрол