День второй
Мила мамо,
 днешният ден беше изпълнен с преживявания и съпроводен с трошене на нерви дори повече от вчерашния. Събудих се първа( това едва ли те изненадва, винаги си твърдяла, че от малка съм караконджул) и като отворих прозор...

День первый
 
Мила мамо,

И пак кратки разяснителни бележки от мен:
Ще побликувам отново нещо от "Златния фонд на Чочи", тъй като физически, а и психически съм неспособна да творя нови неща. Този път обаче нямам никакви колебания кое от произведенията си да пусна,...

Вчера
Главата ми пламтеше. Кольо го нямаше да ми подпише бележниците, които така надлежно попълвах в петък до 19 часа, а моичките вече припираха пред учителската да им ги раздам и да се ометат в лятна ваканция. Бях се скатала в най- неу...

Не обичам продълженията. Това е една от причините „Наръчник на младият- кандидат даскал” да остане така самотен и недовършен. Обаче специално за тази простотия, която се надявам да се появи на листа до час, не можах да измисл...

Нови кратки разяснителни бележки от моя милост:
Имах идея за нов разказ, обаче нещо не ми достигат силите. То в края на учебната година, когато народа най- сетне се събуди и нерви не ми достигат вече. Седнах вчера привечер с твърдото наме...

Кратки разяснителни бележки от моя милост
След разчистването на блога си установих, че има доста недоволни. Тогава обещах, че ще пускам периодично някой от нещата си и понеже тези дни съм много заета и нямам време да творя, мисля да спазя...

Понякога се държа почти нормално. Друг път като ме предизвикат изумявам дори себе си. В петъчната вечер се наложи да търча до гарата да посрещна на Гого майка му. А той милият, като научи, че тя пристига никак не се зарадва и започна да ...

Вчера следобед най- сетне големия напън, на който бях подложена последните дни охлаби хватката си и аз съвсем заслужено взех решение, че е време да се впиша отново в графата „и аз съм човек”. То не бяха квесторски задължения,...

Всички, които ме четат от време на време знаят,  че не мога да се похваля с големи творчески успехи в поезията. Понякога обаче и мен ме обземат поетични напъни, грабвам химикалката и лист хартия и започвам. Обикновено резултата е смачкан...

В шест и пет заех позиция на спирката. Ако Бургасбус си спазваха разписанието, след пет минути трябваше да се кача в четворката. Не че не мога да взема такси, но защо пък да се набутвам, когато автобуса спира под нас и ме стоварва точно ...

Чичо Станчо вдигна просълзени очи към небето. Напуканите му устни се раздвижиха и отрониха беззвучно „Защо, защо?”. Една самотна сълза се откъсна от външния ъгъл на дясното му око и бавно запълзя надолу.
...
Всичко започна пред...